Бернд Френц - Последната жертва

При вида на стенещия гигант куражът на съучастниците му ги напусна. По лицата на другите рибари обаче не се четеше никакъв триумф. Вместо това боязливо се втренчиха в Мат, когото не можеха правилно да преценят.

Пилотът използва ситуацията на всеобщ шок, за да призове мъжете към разум.

— Вместо да се бием, би трябвало спокойно да говорим за съществуващите тук проблеми — предложи той на Рарок.

Вождът кимна.

— Маддракс има право — потвърди той. — Дължим му обяснение.

Докато повечето рибари се върнаха обратно в хижите си, съветът на селяните се събра в дома на Рарок. Само Фрадак остана със старейшините, които гледаха на него повече със състрадание, отколкото с яд.

Макар че великанът се беше съвзел след нападението на Маддракс, гледаше сломен в пода. Анака погали нежно сплъстените коси на похитителя си, но Фрадак със сърдито тръсване на глава се освободи от нежностите й. Тогава погледна Матю Дракс с кървясалите си очи, сякаш обвиняваше чужденеца за осуетяването на похищението.

Мат остави да рикошира изпълненият с омраза поглед, сърбайки подчертано спокойно супата си.

Берлит не се остави да я отклонят от намерението й да разпали пламъците под големия котел, за да притопли остатъка от рибената чорба. След като на всички присъстващи беше поднесена паница димяща супа, настана тишина. Рибарите погледнаха вожда си в очакване. Дали щеше да посвети чужденците във всичко?

— Малкото море е източникът на нашето богатство — обясни Рарок без много увъртания. — Хората, които живеят по бреговете му, никога не страдат от глад. Дори и през зимата, когато пробиваме дупки в леда, за да ловим риба. Това богатство дължим на Лемар , мрачния бог от недостъпните дълбини. За плячката, която подкарва към нашите харпуни, той изисква данък, който рибарите плащат от поколения наред. Преди Лемар прибирал кървавата дан произволно, въпреки това рибарите отново и отново излизали в езерото, защото ловът в околните планини е далеч по-опасен.

Мат почувства как по гърба му минават студени тръпки, когато му стана ясно, че под кървава дан се разбират рибари, които загиват по време на риболова. С оглед на големината, която някои риби имаха, нямаше нищо чудно, че тези неща непрекъснато са се случвали.

Или пък в езерото има едно-единствено същество, което хората почитат като божество? Преди Мат да се осведоми за това, Рарок продължи разказа си.

— По-рано Лемар причинявал много страдания. Бащата на моя баща, който е преживял тези времена, разказваше много тъжни истории. Понякога само в течение на няколко луни било унищожавано цяло село, докато рибарите от отсрещния бряг били пощадявани в продължение на много лета. Едва когато главните жреци от Урлок сключили мир с Лемар, станало по-добре за всички. Светите мъже постигнали, щото богът вече да не напада безразборно, ами да се задоволява с жертвите, които били избрани от висшите. Петдесет и две селища се намират около бреговете на малкото море, така че в течение на една година всяко село оплаква само по един мъртвец.

Мат не можеше да повярва на онова, което чу.

— Значи ли това, че вие храните този Лемар с хора, за да не напада лодките ви? — попита той невярващ.

— Лемар получава нашата дан — поправи го вождът сърдито. — Само когато получава жертва на всеки седем дни, малкото море е безопасно за нас. Всеки, който е избран от жреците за святото приношение, може в продължение на три луни да уреди наследството си и да се сбогува с любимите си хора. По такъв начин избраникът има достатъчно време да уреди жена си под закрилата на друг мъж, а избраницата може да намери грижовна майка за децата си. Така не е ли по-добре, отколкото човек да бъде грабнат от смъртта без предупреждение.

Мат не можеше повече да търпи венцехвалението на този нечовешки ритуал, при който всяка седмица беше жертван по един човек.

— Защо просто не убиете това животно с харпуните си? — избухна той. — Тогава никой от вас няма да е принуден да умира!

Лицето на Рарок се смръщи.

— Срещу един бог не можеш да се бориш — отговори той със звънлив глас. — Мислиш ли, че нашите предци не са опитвали? Мнозина добри мъже са дали живота си, но никой не е успял дори и да рани Лемар. Накрая са били принудени да разберат, че на един непобедим бог можеш единствено да му се покориш.

Фрадак през цялото време седеше мълчаливо в един ъгъл, но всеки път, когато се споменеше името Лемар, лицето му се изкривяваше от гняв. Накрая вече не можеше да сдържа мълчанието си.