Бернд Френц - Последната жертва

Аруула повдигна равнодушно рамене. Беше й все едно дали хората ще я видят гола или не. Въпреки това беше оставила върху си поне кожената препаска, когато боса изтича във водата. Щом глезените й потънаха в студената вода, тя нададе радостни викове.

Но преди още да се хвърли напълно в талазите, прозвуча силен предупредителен вик. Мат не можеше да разбере какво им крещяха хората от пристана, но един широкоплещест рибар вече тичаше към тях.

Аруула застана слисано във водата, която стигаше до бедрата й.

— Какво има? — посрещна тя сърдито шишкото. — Няма да ви подплаша рибата.

— Не става дума за това — каза със задъхване рибарят, на когото няколко косъма бяха залепнали на потното му лице. — Но в това езеро живеят опасни хищни риби. При пълнолуние са особено агресивни, затова по това време никой от нас не отива да плува. И вие не бива да го правите!

Аруула погледна недоверчиво мъжа, но Мат беше принуден веднага да си помисли за южноамериканските пирани. С някакво разбираемо само за Аруула движение на главата й даде да разбере, че трябва отново да излезе на брега. После благодари на човека за предупреждението. Дебелият изчака докато Аруула стъпи на суха земя, после любезно кимна на Мат и се върна при платноходките.

Аруула гледаше сърдито след рибаря.

— Е, не се предвземай — успокояваше я Мат. — През следващите дни можем да идем другаде да поплуваме.

Варварката поклати възмутено глава.

— Мъжът излъга — изсъска тя тихо, — почувствах го съвсем ясно!

Мат погледна замислено към лодките, които излизаха в малкото море . Неколцина рибари любезно им махнаха с ръка на сбогуване.

Но това впечатление беше измамно. През последните месеци Аруула достатъчно често доказваше менталните си способности. Нямаше съмнение — хората в това мирно рибарско селце криеха нещо от тях.

Тъмната фигура, която в късния час се прокрадваше между къщите, беше нахлупила качулката на наметалото ниско над челото си. Като опитен крадец използваше сенчестата част на улицата, за да стигне до дома на Рарок, без някой да го забележи.

Въпреки бледата лунна светлина забуленият представляваше само някаква тъмна сянка, защото беше намазал със сажди ръцете и лицето си, също като тясното острие на ножа си, което сега внимателно пъхна между капаците на прозореца. След няколко опита успя да повдигне поставената отвътре запънка.

Тихо разтвори дървените крила, зад които зееше черна дупка. Без да се колебае, взломаджията се метна през прозореца в къщата. Сръчно омекоти скока в коленете си, така че не предизвика и най-малък шум върху здраво утъпкания под. Мина малко време, докато зениците му привикнат към тъмнината, после откри леглото, в което спеше Анака. С безшумни стъпки се примъкна и се наведе над спящото момиче.

Някакъв естествен инстинкт, изглежда, предупреди Анака за опасността, защото внезапно се извърна и отвори очи. Устните й се приготвиха да нададат ужасен вик, но още преди какъвто и да е звук да успее да напусне гърлото й, свободната ръка на взломаджията се стрелна напред. С яка хватка затвори устата й.

— Тихо! — заповяда й непознатият. Тогава смъкна качулката от главата си и продължи с по-мек тон: — Аз съм, Фрадак. — Махна огромното си ръчище от устните й, когато беше сигурен, че няма да издаде присъствието му.

По лицето на Анака отначало се изписа изненада, после — гняв.

— Да не си се побъркал? — просъска тя тихо. — Ако баща ми те види тук, ще те убие!

— Докато Рарок се събуди, ние вече ще сме през девет села в десето — ухили се Фрадак. — Хайде, ела с мен, подготвил съм всичко.

Анака поклати тъжно глава.

— Но ти знаеш, че не може така. Съдбата ми е предопределена! Потърси си друга за жена. Някоя, която ще може да те дари с деца и да остарее заедно с теб.

Макар че думите й звучаха храбро и убедително, когато ги изрече, очите й плувнаха в сълзи.

— Баща ти може и да се подчинява на решението на жреците — изръмжа Фрадак, — но аз няма да го сторя.

С тези думи измъкна Анака от леглото. Протегна се към ленената й дреха, която беше оставила на малко столче, и я хвърли в ръцете й.

Вместо да я облече върху светлата си нощница, Анака притисна грубата материя пред гърдите си.

— Не, няма да дойда с теб — заяви тя решително.

— Тогава за твое добро ще трябва да те принудя — кипна гигантът и протегна двете си ръце към нея. Докато приятелката му се усети, метна я на раменете си и побягна с нея към прозореца. Преди обаче да успее да прехвърли единия си крак през прозоречната рамка, Анака изкрещя с всички сили за помощ.