Бернд Френц: Последната жертва

— И аз така предполагам — кимна Мат. — Не ми харесва особено, но в крайна сметка не ни засягат тукашните нрави и обичаи. — Поднесе на Аруула паница с вода, за да почисти ръцете и лицето си, преди да занесе празните съдове в кухнята.

Рарок и семейството му се зарадваха искрено, когато чуха, че спътницата на Мат е по-добре. Анака веднага скокна, за да разтупа възглавниците на Аруула и да се осведоми за други нейни желания.

Мат я остави да го стори. Беше очевидно, че дъщерята на Рарок гореше от нетърпение да се поразговори с друга жена. Може би не излизаше често от дома си.

Аруула и Анака се разбраха веднага. Ведро се разбъбриха, сякаш бяха стари приятелки. Разговорът им потръгна така добре, че Аруула реши да остане в леглото си, макар че междувременно отново се чувстваше добре. Колкото повече продължаваше разговорът, толкова по-силно обаче ментално надарената варварка долавяше, че веселостта на Анака е престорена. Дълбоко в душата й нещо потискаше младата жена.

— Заради приятеля си ли си тъжна? — поинтересува се Аруула съчувствено.

Анака пребледня за момент, но бързо се окопити.

— Маддракс ти е разказал за спора между Фрадак и баща ми — каза тя сломена. — Да, това ми създава проблеми, но не бих искала да говоря за него.

Аруула кимна с разбиране, макар че по тялото й преминаха студени тръпки. С всяка своя фибра чувстваше, че Анака я лъже! Причината за неприятностите й в никакъв случай не беше някаква забранена любов, а нещо друго… много по-лошо! Аруула се опита незабелязано да подслуша мислите на своята събеседница, но Анака, както изглежда, напълно потискаше онова, което й създаваше грижи. Така че Аруула долови само едно бегло предчувствие за нещо мрачно, застрашително, което хвърляше рибарката в най-ужасен страх.

Двете жени продължиха разговора си още известно време, но контактът помежду им внезапно беше помрачен по странен начин. След като размениха още няколко незначителни фрази, Анака отново се сбогува с нея.

Аруула гледаше безпомощно след момичето, преди да се надигне от леглото. Вече нямаше желание да лежи сама в стаята. Така че се облече — с ботуши до коленете, кожена препаска и жилетка от плъша кожа без ръкави — и отиде в кухнята, където беше посрещната от Маддракс.

— Отново си на линия — зарадва се той.

Аруула кимна.

— Малко чист въздух няма да ми се отрази зле — обясни тя. — Ще дойдеш ли с мен?

— Разбира се — съгласи се бързо Мат, доволен, че имаше възможност да се поразтъпче. Радваше се, че може да проучи живописното рибарско село.

След като напуснаха къщата, варварката му разказа за разговора си с Анака и за тъмните страхове, който беше усетила в духа на рибарката.

— Нямаш ли представа какво се крие зад всичко това? — попита Мат безпомощно.

Аруула поклати глава, след което кънтящата болка се поотдръпна за момент.

— Знам само, че цялото семейство крие нещо от нас — обясни тя с намръщено лице. — И майка й е вътрешно твърде нещастна.

— Може би някаква семейна трагедия, за която не искат да разказват на всеки чужденец — предположи Мат, докато стигнаха на брега на езерото. — Е, за разнообразие, никой няма намерение да ни стори зло. Въпреки това утре би трябвало отново да потеглим на път.

Аруула кимна отнесено. Гледаше блестящата водна повърхност, която се простираше до хоризонта.

— Сигурен ли си, че вече не сме на морето? — прошепна тя слисано.

— Съвсем сигурен — потвърди Мат.

И той не можеше да избегне успокояващото въздействие на бистрото езеро. Само от време на време някоя огромна щука пробиваше равната като огледало повърхност. Няколко малки рибарски лодки кръстосваха водата.

На по-малко от двайсет метра от Мат и Аруула, навътре в езерото навлизаше дървен пристан за лодки. Там неколцина рибари се занимаваха с подготовката на лодките си за отплаване. След като бяха прекарали сутринта в лов на вълци, искаха да оползотворят остатъка от деня за улов на риба.

Макар че над водите подухваше лек бриз, мъжете се потяха, защото по това време на денонощието слънцето излъчваше най-силна горещина. Мат с удоволствие би придружил рибарите в плаването им, но предпочиташе да използва следващите часове за проверка и попълване на екипировката си.

— Какво ще кажеш за една малка баня? — прекъсна мислите му Аруула. Когато се обърна към варварката, тя тъкмо сваляше жилетката си от космата кожа. Мат спря стриптийза й с бърз жест.

— Тук не можем просто ей така да скачаме голи във водата — предупреди я той. — Знае ли човек какви са обичаите в това село.