Бернд Френц - Последната жертва

Двайсетина мъже потеглиха, за да секат дървета в околностите на брега, от които трябваше да се сглоби голям сал. Други донасяха въжета, с които да се спусне камбаната до езерното дъно.

До късно през нощта ехтяха чуковете на помощниците, които изграждаха дървена платформа върху изкуствения полуостров. В ранните утринни часове вече камбаната беше придвижена до приготвения сал по кръгли дървени стволове. Същевременно пристигна голяма рибарска лодка с подемник на борда. Обикновено с него се прибираха мрежите, но съоръжението беше достатъчно здраво, за да повдигне тежката камбана.

Екипажите на корабите бяха принудени чак до следобеда да изчакват силен вятър, който духа към езерото. Най-сетне успяха да изтеглят сала до мястото, където Мат беше видял подводните светлини.

Мокас беше запомнил някои характерни точки на брега, въпреки това мина доста време, докато се открие мястото. Мат и Фрадак се потопяваха все по-надълбоко, докато най-сетне успяха да открият светлините на дъното. Аруула подслушваше дълбините през цялото време, но не успя да открие и най-незначителен признак за присъствието на Лемар. След поражението от предния ден, изглежда, гадината се беше оттеглила. Или пък може би беше мъртва поради нараняванията си? Никой не можеше да каже това със сигурност. На Мат и Аруула не им оставаше нищо друго, освен да поемат риска и да се спуснат в дълбините.

Заедно с Фрадак следяха как камбаната беше вдигната с подемника от дървената платформа. Макар че поради тежестта платноходката се наклони опасно настрани, металната камбана беше спусната безопасно във водата. След като над вълните стърчеше само връхчето, Мат се потопи, за да провери дали във вътрешността се задържа въздух, или излиза през малки пукнатини. Въпреки усиленото търсене не успя да открие нехерметизирани места, така че се насочи надолу и изплува във вътрешността на камбаната.

Както се очакваше, беше се създал въздушен балон, който пречеше на водата да нахлуе. Зарадван, Мат се опря на дъската за сядане, която беше вградена по негово указание, и дръпна два пъти сигналното въже, което водеше до платноходката. Съгласно уговорения знак след него трябваше да дойде Аруула.

След секунди синьо-черната й къдрица изплува до краката му. Учудена, варварката погледна нагоре и извика:

— Тук наистина има въздух за дишане! — Гласът й прокънтя глухо в тясното, оградено от метала пространство.

Мат й помогна да седне на пейката. После дръпна три пъти въжето, след което камбаната продължи да слиза надолу.

Метър след метър се заспускаха със скрипеца. Колкото по-надълбоко отиваха, толкова повече водата се покачваше към краката им.

— Но някъде може да има дупка! — извика Аруула боязливо.

— Не се страхувай — успокояваше я Мат. — Въздухът просто се сгъстява, защото водното налягане се покачва. На дълбочина десет метра налягането се увеличава с един бар. Понеже искаме да работим на двайсет метра, обемът на въздуха в звънеца ще се намали с една трета [2] Налягане 1 бар + 2 бара за дълбочина 20 м = налягане 3 бара = 1/3 въздушен обем. — Бел.авт. . Сега знаеш защо наредих да поставят пейките толкова нагоре.

Аруула кимна, но не изглеждаше да е разбрала казаното от Мат.

Когато водата във вътрешността стигна до половината, Мат и Аруула вече можеха да виждат тайнствените светлини под краката си. Колкото по-дълбоко се спускаха, толкова по-ярко светеха кръглите купчини, които поради пречупването на светлината се виждаха неясно. Когато увиснаха на два метра над светлото сияние, Мат дръпна три пъти сигналното въже. Спускането беше незабавно преустановено.

Обемът на въздуха междувременно значително се намали. Въпреки това щеше да им стигне, за да направят няколко гмуркания за разузнаване на тайнствения обект.

Налягането на въздуха в звънеца отговаряше на външното налягане на водата, затова Мат и Аруула можеха без колебание да вдишват и да се спускат във водата. На тази дълбочина беше чувствително хладно, но Мат забрави за настръхналата си кожа, когато накрая видя какво се намира на дъното на езерото!

Макар че без очила за гмуркане виждаше само размити образи, пред очите му се разкриха очертанията на подводна база!

Долните, готови строителни елементи вече показваха ясни следи от постепенна корозия. Преди всичко забитите в тинестото езерно дъно метални греди, върху които стоеше станцията, бяха ръждясали и покрити с водорасли. Горният етаж на станцията, напротив, се състоеше от прозрачни пластмасови сфери, които в по-голямата си част все още бяха осветени.