Бернд Френц - Последната жертва

Мат се опитваше да се успокои, въпреки това движенията му ставаха все по-бързи. Все по-трудно му беше да потиска рефлекса за вдишване. Но и с всеки нов лъч светлина, който го поздравяваше при излизането му от мрака, черпеше надежда, че ще успее.

Накрая проби с глава водната повърхност и с изкривен, победоносен вик жадно си пое въздух. Тогава със задъхване се обърна по гръб и изтощен се остави водата да го носи.

Чу как някой плуваше към него. След секунди Аруула го обгърна с ръце и подпря брадичката му, преди да го изтегли до една от непреобърнатите лодки. Макар че допускаше, че Лемар отново ще нападне, побърза незабавно да се притече на помощ на Мат.

Когато стигнаха до платноходката, на която се беше спасил Фрадак, към тях се простряха множество ръце, за да им помогнат.

— Бързо! — подкани ги великанът. — Демонът може всеки момент пак да се върне.

Мат поклати уморено глава.

— Не вярвам. Първо ще се наложи да ближе раните си.

В противоположност на ликуващите рибари, на връщане у дома Мат остана замислен. Макар и да бяха решили битката в своя полза, войната срещу езерното чудовище далеч не беше спечелена. Онова обаче, което много повече занимаваше Мат, бяха светлините, които видя на езерното дъно. За този феномен не му идваше на ум никакъв естествен произход. Какво можеше да означава това осветление? Дали не беше свързано по някакъв начин с мутиралото влечуго?

Мат би скочил веднага обратно във водата, за да стигне — буквално — до дъното на загадката. Но въздухът нямаше да му стигне, за да проникне до двайсетметровата дълбочина.

По дяволите, трябваше да има някаква възможност! Замислено гледаше към манастира, чиито очертания вече се открояваха на брега на Урлок. Когато заобиколиха носа със старата черковна камбана, на Мат изведнъж му хрумна възпламеняваща идея.

Естествено! Ако не можеше да задържи дишането си достатъчно дълго, за да се потопи толкова надълбоко, тогава пък трябваше да вземе въздуха със себе си! Най-добре с водолазен звънец, както го е сторил Едмънд Халей [1] Откривателят на прочутата Халеева комета. — Бел.авт. още през 1690 година. Онова, което са успели да направят хората през XVII век, трябваше да бъде възможно и за него. А старата черковна камбана, която е била използвана от жреците на Лемар при принасянето на жертви, беше най-пригодна за това главоломно начинание.

Матю не обърна внимание на поздравите, с които посрещнаха от брега завръщащите се. Трескаво насъбра най-приближените си хора, за да ги посвети в най-новите си планове.

— Каква е тази побъркана идея? — изръмжа Фрадак, след като Мат с помощта на обърната чаша за вода му демонстрира принципа на действие на водолазния звънец. — Ти или ще се задушиш в железния купол, или Лемар ще те изяде! Тъй или иначе, ще умреш на езерното дъно. И всичко това само защото долу си видял няколко светлини? Тук горе не ти ли е достатъчно светло?

— Довери ми се — каза Мат. — Ако вие се придържа към мои указания, тогава водолазен звънец функционира също като взривните заряди. « А ако там долу наистина се намира нещо, което е от моето време — добави си мислено той, — тогава може би ще получа отговори на всичките свои въпроси. Например защо през последните векове светът се е развил по такъв начин — дори и в областите, които почти не са били засегнати от сблъсъка с кометата. »

Фрадак махна с ръка. Тъй или иначе не проумяваше и половината от обясненията на Мат. Но все пак от летателния апарат и от експлодиращите чаши за вода рибарят беше разбрал, че откачените изобретения на Мат функционират. А защо тогава да не може да се разхожда и по езерното дъно?

— Ще ти помогнем — намеси се в разговора Мокас. — Дължим ти го, Маддракс. Надявам се само, че наистина знаеш какво вършиш.

Анака, Ослонг и другите кимнаха одобрително.

— Не се тревожете — успокои приятелите си Мат, — аз ще се справя с всички трудности.

— Ние ще се справим с тях! — поправи го Аруула. — При всички случаи слизам с теб долу, за да мога да те предупредя, ако евентуално Лемар се появи.

В първия миг Матю искаше да отхвърли предложението на Аруула, за да не я излага на опасност при гмуркането. Но после се подчини на аргументите й. Тя имаше право. Ако срещнеха влечугото, шансът им да оцелеят беше много по-голям.

След приключването на разговора Мат и другите потърсиха доброволци, които желаят да им помагат в работата. Междувременно първите съобщения за борбата с Лемар бяха обиколили от уста на уста. Когато жадните за зрелища хора чуха, че езерният демон е получил тежки наранявания, мнозина от тях бяха готови да помагат при построяването на новото оръжие. Повечето сигурно вярваха, че Мат иска да се спусне на дъното на езерото единствено за да нападне Лемар в леговището му.