Гордън Диксън - Генетичният генерал

— Бих искал да й съобщя нещо, което трябва да знае.

— Добре. Почакайте малко.

Ар-Дел излезе. След около петнадесет минути се върна и каза:

— Качете се. Стая Х 1890.

Донал тръгна към вратата.

— Кой можеше да си помисли? — печално произнесе нептунианецът. — Бих искал отново да се срещнем.

— Ще се срещнем — увери го Донал.

— Да, да — Ар-Дел проницателно го изучаваше с поглед. — Обезателно ще се срещнем.

Донал излезе и се качи в стая Х 1890. Роботът го покани да влезе. Анеа го очакваше, стройна и сурова. Беше облечена с една от своите дълги рокли с висока яка.

— Е?

Донал я погледна печално.

— Ненавиждате ли ме?

— Вие го убихте! — изкрещя тя.

— Разбира се — макар че се стараеше да не избухне, раздразнението, което тя предизвикваше у него, изплува на повърхността. — Направих го за ваше добро.

— За мое добро?

Той извади от джоба си портативен апарат за записване. Но нещо се бе счупило и за най-голямо учудване на Донал устройството не работеше.

— Изслушайте ме — започна той. — Вие сте идеално подготвена от генетична гледна точка, вие сте избраница, но това е всичко. Не можете ли да разберете, че междузвездните интриги не са за вас?

— Междузвездните… За какво говорите?

— О, имайте поне малко търпение — уморено продължи дорсаецът. — Уилям е ваш враг. Това го разбирате добре, но не разбирате защо, макар да ви се струва, че не е така. Дори и аз бях сбъркал. Няма да можете да победите Уилям в неговата игра, затова играйте своята. Бъдете избраница. Като такава сте неприкосновена.

— Ако сте свършили…

— О’кей — той направи крачка напред. — Слушайте тогава. Уилям се опитваше да ви компрометира. Килиън беше неговото оръдие…

— Как смеете! — извика Анеа.

— Как смея? — повтори Донал. — Има ли поне един човек в този свят на безумци, който да не ме пита как смея? Казвам ви това, защото е самата истина.

— Хюго беше честен човек — почти изкрещя Анеа. — Войник и джентълмен. А не…

— А не наемник, така ли? Той беше точно това!

— Той беше офицер, истински офицер — надменно отговори Анеа. — В това е цялата разлика.

— Няма никаква разлика. Не можете да разберете, че да си наемник не е обидно. Но не става дума за това. Вие бихте могла да ме наречете както пожелаете, но Хюго Килиън беше нещо повече — той беше глупак!

— О, не — момичето се обърна.

Донал я хвана за лакътя и я завъртя към себе си. Анеа никога не беше си представяла, че е толкова силен. Осъзнаването на своята физическа безпомощност в неговите ръце я накара неочаквано и рязко да замълчи.

— А сега чуйте истината — каза Донал. — Уилям ви е подхвърлил като скъпоценна награда на пътя на Килиън. Успял е да му втълпи глупавата надежда, че ще може да получи вас — избраницата от Кълтис. Направил е така, че да можете да го посещавате в градчето Веракъмтухелп. Да — отговори той на жеста й, — видях ви там. Той е уверил Хюго, че ще срещне вас. Но в същото време е убедил ортодоксалите, че атаката ще бъде успешна.

— Не вярвам… — започна Анеа.

— Не бъдете глупава и вие — грубо я прекъсна Донал. — Как ще обясните факта, че елитните войски на Обединената Ортодоксална Църква ни нападнаха точно в този момент? Кой освен фанатичните ортодоксали е способен да не остави нито един жив човек в лагера? По план е трябвало да остане само един — Хюго Килиън. Той ще се завърне и ще получи вас като награда за подвига си. Виждате ли колко струва доброто ви мнение?

— Хюго не би могъл…

— Хюго би могъл. Казах ви, че беше глупак. Но също така беше сравнително добър войник. А на Уилям точно това му е трябвало. Знаел е, че Хюго Килиън е достатъчно глупав, за да отиде на среща с вас, но е и достатъчно добър войник, за да остане жив, дори и целият му отряд да е избит. Както казах, той би се завърнал сам. И то като герой.

— Но вие предвидихте това — възкликна момичето. — Каква е вашата тайна? Да не би да имате директна връзка с лагера на ортодоксалите?

— Всичко беше ясно от самата ситуация — отрядът е захвърлен на произвола на съдбата, комендантът по най-глупав начин отива на любовна среща. При тези условия нещо от рода на внезапно нападение е просто неизбежно. И аз си зададох въпроса какъв род войски може да се използват за това и как да ги открием. Войните на Обединената Ортодоксална Църква се хранят с местни растения, приготвени по рецепта на туземците. Миризмата на тази храна е пропила дрехите им. Всеки ветеран от войните на Хармония би могъл да ги открие по този начин.