Гордън Диксън: Генетичният генерал

Мъжете от семейството на Ичан Кан седяха около дългата маса в голямата затъмнена стая. Не присъстваха всички — ако всички мъже от семейството се съберат заедно, това би било истинско чудо. От шестнадесет възрастни мъже девет служеха сред звездите, един лежеше след хирургическа намеса в болницата във Форейл. Най-възрастният мъж, братовчед на Ичан, лежеше на смъртно легло в стаята си с кислородна маска. Бяха включили в подаваният въздух слаб мирис на цветя, който да напомня за жена му от Мар, починала преди четиридесет години. Около масата седяха петима мъже. От днес един от тях бе и Донал.

Останалите, дошли да го поздравят с пълнолетието, бяха баща му Ичан, по-големия му брат Мор, който беше в отпуска и долетя от Сдружението, и чичовците-близнаци Ян и Кейси. Седяха в края на масата, начело с Ичан. Двамата по-малки братя седяха от ляво.

— По мое време там имаше добри офицери — говореше Ичан. Той се наведе, за да напълни чашата на Донал, който автоматично протегна ръка, заслушан в думите на баща си.

— Всички офицери от Фрийланд — каза Ян, по-мрачният от близнаците, — са склонни да установяват жестока дисциплина. Малко хора се осмеляват да я нарушат.

— Чух, че сега на Дорсай има много от тях — каза Мор, седнал вдясно от Донал.

От ляво му отговори дълбокият глас на Ичан:

— Знам, че набират гвардейци. Сейън от Кълтис би желал да има образцови телохранители, но ми се струва, че те ще се окажат не съвсем готови за война сред звездите.

— А в това време — подхвана Кейси с внезапна усмивка, която озари лицето му, — нищо не става. В мирно време войниците са недоволни. Войската се е разбила на малки групи и всяка от тях иска дорсаец за украса.

— Вярно — призна Ичан. — Така е.

Донал разсеяно отпи от чашата. Уискито му изгори гърлото и върха на езика. Ситни капки пот избиха на челото му, но той не им обърна внимание. Мислеше върху това, което чу. Всичко се говореше заради него и той знаеше това. Вече е мъж и не бива да му се казва какво да прави. Сам трябваше да реши къде ще служи и те се опитваха със своя опит и с познанията си да му помогнат да направи верният избор.

— …никога не ми е харесвала гарнизонната служба — продължи да говори Ичан. — Работата на наемника е да тренира, да поддържа в изправност оръжието си и да воюва. Но тази работа не харесва на всички, дори и тук, на Дорсай. Не всички на Дорсай са от рода Грим.

— В момента Сдружението… — започна Мор и спря. Погледна към баща си, защото помисли, че го е прекъснал.

— Продължавай — кимна Ичан.

— Исках само да кажа, че там може да се намери работа. Дочух, че сектите на Асоциация са в конфликт с тези на Хармония и са им нужни телохранители.

— Те с удоволствие наемат телохранители, но това не е работа за войник — каза Ян, който като малко по-възрастен от Мор не се страхуваше, че ще бъде невежлив.

— Изкуството да воюваш е чисто изкуство — обади се Ичан от мястото си. — Никога не съм се доверявал на хора, които обичат кръв, пари и жени.

— На Мар и Кълтис има хубави жени — отбеляза Мор.

— Не отричам — весело се обади Кейси. — Но все пак понякога трябва да се върнеш в къщи, нали?

— Не всички успяват — тъжно каза Ичан. — Аз съм дорсаец. Аз съм Грим. Но бих бил по-доволен, ако нашата малка планета беше намерила друга стока за експорт, а не кръвта на най-добрите си синове.

— А самият ти остана ли? — попита Мор. — Остана ли, когато беше млад и все още имаше два крака?

— Не, сине — тежко отрони Ичан. — Но има и други професии освен войната, дори и за дорсайци. Когато нашите прадеди са заселвали тази планета преди сто и петдесет години, те не са го правили, за да доставят войници за осемте Системи. Те просто са искали да намерят планета, където никой да не може да се разпорежда със съдбата на хората без тяхното съгласие.

— Нашата планета е точно такава — сурово каза Ян.

— Да, такава е — потвърди Ичан. — Дорсай е свободна планета. Тук всеки може да върши това, което иска, ако не нарушава правата на другите. По този показател никой не може да се сравнява с нас. Но цената, цената… — той поклати глава и си напълни чашата.

— Това е твърде тежък разговор за младеж, който за първи път напуска дома — каза Кейси. — В този живот има достатъчно прекрасни неща, дори и в сегашния. Но за съжаление не воюваме за удоволствие. С какво друго бихме могли да търгуваме? Имаме само орехи и малко зърно. Ами богатите нови светове, например Сета от Тау Кит или още по-богатите като Фрийланд и Нептун, дори старицата Венера? Те имат причини за безпокойство. Готови са да си прегризат гърлата за най-добрите учени, най-добрите специалисти, най-добрите лекари. Следователно там има много работа за нас и това е добре.