Роберт Силверберг: Рома Етерна

— Четирийсет и втора беше много отдавна — възрази Фауст. — Сега баща ти е стар и болен, талантливи пълководци също не се намират под път и над път.

— А Херакъл? Той би могъл да изненада всички ни.

— Херакъл? — повтори Фауст.

Тази мисъл го слиса — надменният, раздразнителен, аскетичен Херакъл Цезар да командва армия на бойното поле! Дори шумният и недисциплиниран присмехулник Максимилиан би могъл да измисли по-добра кандидатура за ролята на пълководец.

— Ще ти напомня, драги ми Фаусте — театрално изпръхтя принцът, — че ние сме династия от воини. В нашите вени тече кръвта на герои.

— Да, героят Херакъл! — язвително изрече Фауст и двамата се разсмяха.

— Добре де, съгласен съм. Помощта на Юстиниан май наистина ни е нужна. И така, брат ми се жени за грозната принцеса, брат й ни помага да пометем косматите диваци на север веднъж завинаги и цялата империя поема към едно светло бъдеще без войни, ако не се смята някое и друго спречкване с персите, но те са проблем на Юстиниан, а не наш. Е, така да бъде. Пък и какво ме интересува как изглежда жената на Херакъл? Него самия едва ли го е грижа.

— Прав си.

Всеизвестно беше, че наследникът на трона не питае кой знае какъв интерес към жените.

— Разправят, че камъните на Великата майка съдържали някакво вещество, което ще помогне на бял свят скоро да се появи нов малък Цезар, да се надяваме. След което той вероятно повече няма да я докосне с пръст — за свое огромно облекчение… — Максимилиан се изправи, за да напълни чашите. — Между другото, наистина ли е заминал, за да провери готовността на войската на север?

— Това е официалната версия, но имам някои подозрения. По-вероятно се е скрил в горите си да половува някой и друг ден, та да отложи проблема със сватбата, доколкото е възможно. — Това беше единственото всеизвестно удоволствие на Цезар Херакъл — да преследва неуморно и настървено елени, глигани, лисици и зайци. — Трябва да ти кажа, че гръцкият пратеник беше сериозно обиден, когато разбра, че принцът е избрал тъкмо седмицата на неговото пристигане, за да напусне града. И ми даде много ясно да разбера колко е ядосан. Което всъщност е и поводът за посещението ми тук. Имам работа за тебе. Нашата задача сега ще бъде да забавляваме посланика, докато Херакъл благоволи да се върне.

Максимилиан лениво вдигна рамене.

— Може и да е твоя работа, но защо пък моя, стари приятелю?

— Защото мисля, че ще ти хареса, когато разбереш за какво става дума. Освен това вече му казах, че и ти ще дойдеш, и няма да посмееш да ме изоставиш. Пратеникът иска да направи обиколка на Рим, но не по обичайните туристически маршрути. Иска да хвърли едно око на Подземията.

Очите на Цезар се разшириха.

— Така ли? Посланик, който иска да отиде там?

— Той е млад и е грък. Може да си пада малко извратен или поне да му се иска да е такъв. Казах му, че ще му покажем храмовете и дворците, но той пожела да види пещерите и бардаците. Пазара на магьосниците, каверните на вещиците и в този дух. „Имам някакво влечение към низкото“ — това бяха думите му. — Имитацията на Фауст беше горе-долу добра, поне що се отнася до провлечения изговор и източния акцент на Менандър. — „Тъмната утроба на града“ — точно така се изрази.

— Турист! — насмешливо подметна Максимилиан. — Иска да разгледа града, но по маршрут, малко по-различен от обичайния.

— Няма значение. Във всеки случай длъжен съм да го забавлявам и след като брат ти се е скрил в гората, а баща ти е болен, налага се да впрегна някой друг член на императорското семейство, който да се прави на домакин. И кого, ако не тебе? Няма и половин ден, откакто е пристигнал, а Херакъл вече успя да го оскърби дори отсъствайки. Колкото повече се ядосва, толкова по-труден ще стане пазарлъкът, когато брат ти най-сетне се появи. Посланикът далеч не е толкова лесен, колкото изглежда, и е опасно да го подценяваме. Ако го оставя през следващите няколко дни да се дави в собствения си гняв, могат да изникнат големи неприятности.

— Неприятности ли? И от какъв род? Няма да провали сватбата само защото се е почувствал обиден!

— Не, няма, но ако се ядоса, може да докладва на Юстиниан, че западният император е кръгъл глупак, който не заслужава да си хаби войската за него, та камо ли сестрата. И тогава принцеса Сабатия тайничко се връща в Константинопол само няколко месеца след сватбата, а ние оставаме сами да се оправяме с варварите. Надявам се, че ще успея да предотвратя всичко това, като за седмица-две отвлека вниманието на посланика и му позволя да се докосне до мръсничките наслади на катакомбите. Ти можеш да ми помогнеш. Двамата с теб неведнъж сме си прекарвали добре долу, нали, приятелю? Хайде да го заведем на някои от любимите си места. А? Какво ще кажеш?