Скотт Вестерфельд - Левиатан

— Господа, добре дошли в Уормууд Скръбс. Вярвам, че сред вас няма такива, които да се плашат от изобретенията на натурфилософията.

Никой не отговори. Фабрикуваните зверове бяха навсякъде из Лондон, разбира се, но нито един така великолепен като тези тигри с вълча половина — целите мускули и нокти, с лукава интелигентност, просветваща в очите им.

Дерин задържа погледа си напред, въпреки че си умираше да разгледа тигърините по-отблизо. До този ден беше виждала военни фабрикати само в зоологическата градина.

— Да му се не види! — прошепна момчето до нея. Беше висок почти колкото нея, а късата му руса коса стърчеше право нагоре. — Не ми се ще тези двете да се изплъзнат на свобода.

Дерин устоя на порива да обясни, че от всички фабрикати лупусите най-много подлежат на опитомяване. Вълците всъщност са просто вид куче и лесно могат да се дресират. Виж, въздушните зверове са по-особени, това е ясно.

След като никой не пристъпи напред, за да признае страха си, капитанът каза:

— Отлично. Значи няма да ви притесни да ги разгледате отблизо.

Камшикът на кочияша изплющя отново и каретата се втурна отново през разораното поле, а най-ближният тигър мина на ръка разстояние от доброволците. Ръмжащите зверове дойдоха в повече на трите момчета в другия край на строя. Изскочиха от редицата и хукнаха с писъци обратно към отворения портал на Скръбс.

Дерин продължи да гледа напред, без да отмества поглед, докато тигрите минаваха покрай нея, но миризмата им — смесица от мирис на мокро куче и сурово месо, накара кожата по гърба й да настръхне.

— Не е зле, не е зле — каза капитанът. — Радвам се, че малцина от младите ни мъже се поддават на обичайните суеверия.

Дерин изсумтя развеселено. Малко хора — само Маймунските лудити [2] Лудит е термин за обозначаване на човек, който участва в някаква форма на работнически протест, с цел да се предотврати въвеждането на нова техника. Произлиза от групата английски работници, ръководена от Нед Луд, които през периода 1811-13 г. се противопоставят на въвеждането на машини в текстилното производство. "Маймунски лудит" е авторова измислица за целите на повествованието. — Бел.прев. , както ги наричаха — се страхуваха от дарвинистките зверове по принцип. Смятаха, че кръстосването на естествените създания е повече богохулство, отколкото наука, независимо от това, че фабрикатите се бяха превърнали в гръбнака на Британската империя през последните петдесет години.

Тя се зачуди за миг дали тези тигри не бяха тайният тест, за който я беше предупредил Джаспърт, и се захили лукаво. Ако е така, всичко това е чиста загуба на време.

— Ала железните ви нерви може да не издържат до края на деня, господа — продължи капитанът. — Преди да продължим, бих желал да разбера как се справяте с височините. Кормчия?

— Кръъъгом! — извика авиаторът. Строят от момчета се обърна с лице към хангарния навес, не без известна суматоха. Дерин забеляза, че Джаспърт още е там, застанал до един от учените. Всички бяха мръснишки нахилени.

Платната на хангара се разтвориха и челюстта на Дерин увисна…

Вътре имаше въздухоплавателен звяр — едно Хъксли за издигане във въздуха. Дузина мъже на земята го държаха здраво за пипалата. Звярът пулсираше и потреперваше, докато нежно го изкарваха навън, а прозрачният му газов балон блещукаше в червената светлина на издигащото се слънце.

— Медуза — ахна момчето до нея.

Дерин кимна. Това беше първият звяр на водородно дишане, фабрикуван някога, нищо общо с днешните гигантски живи въздушни апарати с техните гондоли, двигатели и палуби за наблюдение.

Хъкслито беше съставено от жизнените вериги на мекотели — медузи и други отровни морски твари и на практика беше също толкова опасно. Един грешен повей на вятъра можеше да изплаши Хъкслито и да го запрати към земята като птица, гмурнала се да сграбчи червей от пръстта. Рибешките вътрешности на тези създания можеха да оцелеят след почти всякакъв вид падане, но пасажерите им рядко имаха този късмет.

После Дерин забеляза пилотската установка, която висеше от звяра и очите й се окръглиха още повече.

Това ли беше тестът за "усет за небе", за който подхвърли Джаспърт? А той я беше оставил да повярва, че само се шегува! Този негодник !

— Вие, млади ми късметлии, ще се возите тази сутрин — обади се капитанът иззад гърбовете им. — Няма да е дълго — само на хиляда метра или малко отгоре и после обратно… след десет минути реене във въздуха. Повярвайте ми, ще видите Лондон такъв, какъвто никога не сте го виждали!