Бернар Вербер - Върховната тайна

Долу се носи оглушителен шум от клаксони.

— Продължавам да съм убеден, че мотивацията е ключът към този случай — твърди Изидор Каценберг, пропускайки нейната забележка. — След последната ни среща проведох собствено малко разследване относно мотивациите и поразпитах няколко души. На всички зададох един-единствен въпрос: „Какво ви подтиква към действие?“ Като правило първата мотивация е: „да премахна страданието“.

Нова поява на пиколото с две чаши, украсени с мъничко чадърче, захаросана черешка и резен ананас.

Люкрес отпива от кехлибарената течност и се старае да не мисли за мъдреца си, който продължава да я безпокои.

— Ами вас, Изидор, какво ви подтиква към действие?

— В настоящия момент желанието да разгадая загадката, много добре знаете, Люкрес.

Тя загризва нокътя си.

— Започвам да ви опознавам. Съществува и друга причина.

Мишлето е хитро.

Той не се обръща и продължава да стои с поглед, зареян към хоризонта.

— Вярно е. Имам втора мотивация и тя е по-лична.

Тя глътва захаросаната черешка.

— Хм… Струва ми се, че понякога паметта ми изневерява. Например когато започна някое изречение и ме прекъснат, често пъти губя нишката и напълно забравям какво съм казал. Също така започвам да се затруднявам в запаметяването на цифрови кодове, без значение дали това е кодът за отваряне на външната врата на жилищния ми блок или този на кредитната ми карта… Това ме притеснява. Вече се плаша, струва ми се, че мозъкът ми е престанал да действа както трябва.

Младата жена се облакътява на прозореца, загледана в морето насреща.

Слонът губи паметта си.

— Може би сте преуморен. Освен това, в наши дни има толкова много кодове за помнене… Има ги вече и в автомобилите, в асансьорите, в компютрите.

— Подложих се на преглед в болницата „Питие-Салпетриер“ в Париж. Не откриха нищо. Надявам се, докато разследваме този случай, да разбера по-добре собствения си мозък. Баба ми по бащина линия страдаше от Алцхаймер. Накрая дори не ме познаваше. Поздравяваше ме и питаше: „Добър ден, господине, вие кой сте?“ А на дядо казваше: „Вие не сте съпругът ми. Той е много по-млад и по-красив от вас.“ Това ужасно го разстройваше. А самата тя след поредната криза много страдаше, осъзнавайки какво се случва с нея. Само като си помисля за това, се ужасявам.

В далечината жълтото слънце става портокалено. В небето преминават сребристи облаци. Двамата журналисти дълго съзерцават хоризонта, щастливи, че са в Кан по това време, докато парижани продължават да тънат в сивотата на столичния град.

Миг на тишина и на отмора.

Люкрес си казва, че хората непрекъснато мислят, което означава загуба на хиляди информации. От мислите им научаваме единствено това, което пожелаят да изразят.

Изведнъж Изидор се стряска и поглежда часовника си.

— Бързо, време е за новините!

— Какво толкова спешно има? — недоумява Люкрес.

— Трябва да знам какво се случва по света.

Заглавията вече са минали и сега е ред на подробностите от различните теми.

„Стачка на гимназиалните учители. Искат увеличение на заплатите.“

На катодния екран преминават кадри от демонстрацията.

— Ето на тези мотивацията е винаги една и съща — разсмива се Люкрес.

— Грешите. Всъщност те не искат пари, а уважение. Преди да бъдеш учител означаваше да си важен човек, докато сега те трябва не само да застанат пред учениците, които не ги уважават, а и на всичкото отгоре министерството иска от тях да водят неблагодарна битка — да заместят отсъстващите родители. Представят ги като жадни за ваканции и за привилегии, а те чисто и просто искат само малко повечко признание. Вярвайте ми, ако можеха, щяха да напишат на транспарантите: „Повече уважение“, а не „Повече пари“. В действителност истинските мотивации на хората невинаги са тези, които излагат на показ.

Коментаторът продължава да изброява:

„В Колумбия, в незаконна лаборатория, финансирана от картелите, е синтезиран нов вид наркотик, способен да доведе до пристрастяване още с първата употреба. Продуктът, много търсен във Флорида, се разпространява на студентски събирания — предлагат го с коктейла от червено вино и плодове. Известно е, че потиска свободната воля на потребителите. Съобщава се за нарастване на броя на жалбите за изнасилване. В Афганистан правителственият съвет на талибаните взе решение да се забрани на жените да посещават училище и да бъдат лекувани в болниците. Забранява им се даже да излизат без чадър, както и да говорят с мъже. Тълпата е убила с камъни жена, която носела светли обувки.“