Бернар Вербер - Върховната тайна

— Още едно. Бързо! Бързо!

Той се подчинява. Малко по-късно лекарството вече е подействало и главата й престава да пулсира. Люкрес бавно се окопитва. Поема дълбоко дъх.

— Омитайте се! Не виждате ли? Оня ден ми извадиха един мъдрец… Боли ме, ужасно ме боли, искам да остана сама. (Мразя да показвам слабост. Да си върви!) Отивайте си! Отивайте си!

Изидор отстъпва.

— Добре, вярвам, че току-що открихте първата мотивация на действията ни — отстраняване на болката.

Тя затръшва вратата под носа му.

Вторничната редовна редакционна планьорка на седмичника „Съвременен часовой“. Всички журналисти са се събрали в голямата зала, обзаведена по последния писък на модния дизайн. Всеки представя темите си за следващите седмици. Кристиан Тенардие, завеждащата отдел „Общество“, слуша, седнала в широкия си кожен фотьойл.

— Давайте по-бързо — казва тя, прекарвайки ръка по изрусената си коса.

Насядалите отляво надясно сътрудници излагат поред предложенията си. Водещият образователната рубрика предлага материал за неграмотността. За десет години седемте процента от населението, което не знае нито да пише, нито да чете, били станали десет. И цифрата продължавала стремително да нараства. Темата е одобрена.

Клотилд Планкае предлага за рубриката „Екология“ материал за вредата от мобилните телефони и опасните вълни, излъчвани от антените им.

Темата се отхвърля. Един от акционерите на вестника е доставчик на такива услуги — следователно изключено е да се говори критично по въпроса.

Предложение относно замърсяването на речните води от торовете? Отхвърлено. Прекалено специфично. Понеже няма резервен вариант, обидената журналистка напуска събранието.

— Следващият — небрежно подканва сътрудниците си Кристиан Тенардие.

За научната рубрика Франк Готие предлага изобличителен материал срещу онези, които нарича „хомеопатите-шарлатани“. Добавя, че смята също така да види сметката и на иглотерапевтите. Приема се.

— А, Люкрес, по-добре ли си, какво стана с мъдреца? — шепне Франк Готие, докато колежката му по рубрика се настанява на стола до него.

— Ходих на фризьор и ми стана по-добре — шепне в отговор тя.

Готие я поглежда с недоумение.

— На фризьор ли?

Люкрес си казва, че мъжете никога няма да разберат женската психика. Затова не си дава труда да обясни, че да си направи косата или да си купи нови обувки е най-добрият начин за всяка жена да повдигне самочувствието си и да укрепи имунната си система.

Идва нейният ред.

Младата журналистка от отдел „Наука“ е предвидила няколко теми. Първо представя тази за „лудата крава“.

— Правено е вече.

— Шапът? Да не забравяме, че избиват овцете с хиляди, за да не дават пари за ваксина!

— На кого му пука!

— Материал за спина? Милиони умират, а след като изобретиха тритерапията 1 1 Лечение чрез комбинация на три препарата. — Б.р. , нещата заглъхнаха и никой не споменава за болестта.

— Точно така, вече не е модерна.

— Общуването между растенията с помощта на обонянието? Открили са, че някои видове дървета долавят разрушаването на близки до тях клетки. Тоест дървото чувства, когато някъде до него се извършва престъпление…

— Прекалено сложно…

— Самоубийството при младите? Тази година имаме дванайсет хиляди случая, без да броим сто и четирийсетте хиляди неуспешни опита. Създадена е дори асоциация в помощ на желаещите да сложат край на живота си, която се нарича „Изход“.

— Прекалено потискащо.

Тревога. Идеите, нахвърлени в бележника й, са изчерпани. Всички журналисти я гледат. А Тенардие изглежда се забавлява. Големите зелени очи във формата на бадем потъмняват.

Загазих я. Клотилд си отиде и освободи мястото на изкупителната жертва. Напълно безсмислено е да предлагам теми. Сега ще казва „не“ на всичко, само за да ме види как се провалям. Единственият начин да се измъкна? Да се съхраня като професионалист. Да не приемам отказите като лични поражения. Да намеря нещо, което да я принуди да каже „да“. Остава ми само една карта. Последната.

— Мозъкът — предлага Люкрес.

— Какво мозъкът? — отвръща началничката й, ронейки в чантата си.

— Материал за функциите на мозъка. За това как един обикновен орган успява да произвежда мисли.

— Малко неясно. Нужно е да се конкретизира.

— Смъртта на доктор Финшер?

— Кой ли се интересува от шахмат!

— Финшер беше свръхнадарен. Изследовател, който винаги се е стремил да разгадае как действа главата ни отвътре.