Бернар Вербер - Върховната тайна

— Напротив, твърдя, че любовта не убива, а спасява.

Тя се замисля.

— В края на краищата, намирам за чудесно, че този мъж е „умрял от любов“. Бих искала някой ден да уморя някой мъж от удоволствие. Най-прекрасната естествена смърт.

— Само че според мен не става дума за естествена смърт, а за убийство.

Мъжът кашля.

— Да не сте настинали? — осведомява се тя. — Сигурно е от дъжда. Ще ви направя чай от бергамот с малко мед.

Налива вода в чайника и го включва.

— Какво ви кара да мислите, че е убийство?

— Доктор Самюел Финшер не е първият „умрял от любов“. През 1899 г. френският президент Феликс Фор бил намерен мъртъв в публичен дом. Твърди се, че когато пристигнали, полицаите попитали сводницата — съдържателка на дома, дали познава някого тук, на което тя отвърнала: „Познатата се измъкна през задната врата.“

Люкрес не се разсмива.

— Накъде биете?

— Полицията потулила работата, като съобщила, че президентът се е споминал от сърдечен удар. Едва по-късно нещата се разчули извън полицейските среди. „Похотливият“ елемент в смъртта на Феликс Фор попречил да се проведе истинско разследване. Да умреш в разгара на любовната игра в публичен дом поражда злобни усмивки. Затова никой не се наел сериозно да разследва случая.

— С изключение на вас.

— От чисто любопитство избрах този случай за тема на дипломната ми работа по криминология, когато бях студент. Открих документи, доказателства. Открих и причина, Феликс Фор е подготвял провеждането на антикорупционна кампания в средите на тайните служби.

Люкрес Немрод налива две големи чаши ароматен чай.

— Ако не греша, Наташа Андерсен е признала, че е убила Самюел Финшер.

Изидор си изгаря езика, бързайки да изпие чая си, след което започва да духа.

— Тя си въобразява , че го е убила.

За да прикрие смущението си, Изидор Каценберг моли за лъжичка и започва трескаво да разбърква течността, като че ли иска да изстуди чая с ефекта „пумпал“.

— Едно е сигурно, отсега нататък около нея ще се въртят легион ухажори…

— Мазохизъм? — пита Люкрес, напълно спокойно отпивайки от парещото питие.

— Любопитство. Привличане в резултатна комбинацията Ерос — бог на любовта, и Танатос — бог на смъртта. Освен това и архетипът на богомолката е силен. Никога ли не сте виждали тези женски насекоми, които убиват своя оплодител, като откъсват главата му по време на акта? Това ни харесва, защото ни напомня нещо дълбоко закодирано в нас…

— Страхът от любовта?

— Да кажем — от любовта, свързана със смъртта.

Тя изпива на един дъх все още парещия чай.

— Какво очаквате от мен. Изидор?

— Бих желал да работим отново заедно. Да разследваме убийството на доктор Самюел Финшер… Имам чувството, че трябва да продължим търсенията в областта на мозъка.

Люкрес Немрод потъва в дивана, свила крачка под малкото си дупе, и оставя настрана празната си чаша.

— Мозъкът ли? — повтаря тя замислено.

— Да, мозъкът. Той е ключът към този случай. Нима жертвата не беше смятана за „най-блестящия мозък на света“? А имаме и това. Ето, вижте.

Отива до видеото, превърта касетата, стига до изявлението „… дължа победата си на една тайна пружинка.“

Изидор Каценберг оставя все още пълната си чаша върху телевизора и натиска бутона „стопкадър“.

— Вижте как, точно когато произнася думата „мотивация“, погледът му направо заискрява. Учудващо, нали? Като че ли иска да ни подскаже насоката. Мотивацията. Аз също искам да ви попитам: каква е вашата мотивация в живота, Люкрес?

Тя не отговаря.

— Ще ми помогнете ли?

С едно движение младата жена откачва още влажната шапка на Изидор, палтото му, после се упътва към видеото и изважда касетата.

— Не вярвам в тезата за убийството. Просто нещастен случай. Сърдечна криза вследствие на претоварване и на стреса от шахматната партия. Колкото до мозъчните смущения, болният сте вие и болестта се нарича: ми-то-ма-ния. Лечима е. Достатъчно е да не ви се привиждат загадки навред около вас и да започнете да възприемате действителността такава, каквато е. Това е… благодаря за посещението.

Той бавно се надига, изненадан и разочарован.

В този миг тя застава неподвижно, като вцепенена, и слага ръка на бузата си.

— Проблем ли има?

Люкрес Немрод не отговаря. Хванала е с две ръце челюстта си, лицето й е сгърчено.

— Бързо, бързо, един аспирин! — стене тя.

Изидор препуска към банята, рови из шкафчето с лекарствата, открива бялата тубичка и изважда едно хапче, което й поднася с чаша вода. Тя трескаво го поглъща.