Бернар Вербер - Мравките

Земеделките отново я наобикалят.

Какво става? Какво направихте с нея?

56-а решава, че моментът не е подходящ за обяснения, по-добре е да бяга, нещо, което тя прави с помощта на крилата си. 327-и има право. Става нещо невъобразимо, някои клетки на Стадото са полудели.

Етаж -45: 103 683-и безполов се промъква в залите за борба — помещения с нисък таван, където войниците се упражняват в очакване на пролетните войни. Навсякъде се виждат бойци, които се дуелират. Отначало противниците само се докосват, за да оценят взаимно широчината на гръдния кош и формата на краката. Обръщат се, опипват хълбоците си, подръпват власинките, отравят си миризми на предизвикателство, гъделичкат се един друг с боздуганите на върха на антените.

Най-сетне се нахвърлят един срещу друг. Сблъсък на броните. Всеки се стреми да сграбчи другия за съчлененията на торса. Щом това се удаде на единия, другият посяга да го захапе за коленете. Движенията са резки. Те се изправят на двата задни крака, строполяват се, въргалят се разярени.

За момент застиват неподвижно, после внезапно се насочват към друг крайник. Внимание, това не е истински ръкопашен бой, а само тренировка: няма счупвания, не се лее кръв. Борбата се прекратява веднага щом една от мравките бъде повалена по гръб. Тогава тя прилепва антените си към гърба — знак, че се предава. Все пак двубоите доста приличат на истински. Ноктите охотно се впиват в очите в търсене на по-здрава хватка. Челюстите тракат във въздуха.

На известно разстояние артилеристите, седнали върху коремите си, се целят и стрелят по камъчета, поставени на петстотин глави разстояние. Струите киселина често улучват мишената.

Един стар боец обяснява на някакъв новак, че всичко се решава преди схватката. Челюстите или киселинната струя само потвърждават превъзходството, което вече е признато и от двамата воюващи. Преди стълкновението непременно единият от двамата е решил да победи, а другият — да се признае за победен. Всичко е въпрос на разпределение на ролите. След като всеки е избрал своята, победителят може да стреля, без въобще да се цели, и пак ще улучи; а победеният може да нанесе най-успешния удар с челюсти, но дори няма да успее да нарани противника си. Един-единствен съвет: трябва да се заживее с мисълта за победата. Всичко е в главите. Ако заживееш с мисълта за победата, нищо не може да ти се опре.

Двама борци се блъсват във войник 103 683-и. Той ги отстранява с един замах и продължава пътя си. Търси подразделението на наемниците, разположено под арената за борби. Ето прохода.

Тяхната зала е още по-просторна от тази на легионерите. Истина е, че наемниците живеят на самия тренировъчен терен. Те нямат друга цел в живота освен войната. Тук са представени всички обитатели на околността, независимо съюзници или подчинени: жълти мравки, червени мравки, черни мравки, мравки, които плюят лепило, допотопни мравки с отровен шип и дори мравки-джуджета.

Отново термитите са тези, които първи достигнали до идеята да привлекат представители на чужди племена, които срещу храна и подслон да се бият на тяхна страна по време на нашествия.

Що се отнася до мравешките градове, случило се така, че в резултат на дипломатически тънкости на няколко пъти влизали в съюз с термитите против други мравки.

Така сред термитите логично възникнал въпросът: защо да не наемат направо цели легиони мравки, които постоянно да пребивават в термитника? Наистина революционна идея. Изненадата била неописуема, когато мравешки армии се сблъскали с посестрими от същия вид, които се биели на страната на термитите. Цивилизацията на мравките, която винаги бързо се е приспособявала, този път донякъде е надминала себе си.

Мравките на драго сърце щели да последват примера на своите противници, като наемат легиони от термити, за да се бият срещу термитите. Само че една подробност провалила този проект: термитите са абсолютни роялисти. Тяхната лоялност е ненакърнима, те са неспособни да се бият срещу себеподобни. Единствено мравките, чиито политически режими са толкова разнообразни, колкото и физиологичните им особености, са в състояние да приемат всички извратени последствия от наемничеството.

Но в това нямало нищо фатално! Големите федерации на рижите мравки успели да подсилят своята армия е многобройни легиони чуждоземни мравки, обединени под уханното знаме на Бел-о-кан.

103 683-и се приближава до джуджетата наемници. Пита ги дали са чували за изнамереното в Ши-гае-пу тайно оръжие, което е в състояние да унищожи скоропостижно цяла експедиция от двадесет и осем рижи мравки. Те отговарят, че никога не са виждали или чували да се говори за нещо толкова ефикасно.