Бернар Вербер - Мравките

— А тази лаборатория при входа? За какво служи тя?

— Това е Розетският камък! Всички наши усилия са подчинени на една амбиция: да влезем във връзка с тях!

— С тях ли?… Кои тях?

— С тях, с мравките. Последвайте ме.

Те напускат салона и отиват в лабораторията. Жонатан, на когото очевидно му е приятно да се изживява като продължител на делото на Едмон, взема една епруветка, пълна с мравки, и я вдига на височината на погледа.

— Вижте, това са същества. И то съвсем пълноценни. Не са само дребни нищо и никакви насекоми — което моят вуйчо е разбрал много скоро… Мравките представляват втората голяма земна цивилизация. Що се отнася до Едмон, то той, подобно на Христофор Колумб, е открил нов континент между пръстите на краката ни. Пръв се е убедил, че преди да търсим извънземни из космоса, по-добре е най-напред да влезем във връзка с… вътреземните.

Никой не се обажда. Огюста си спомня. Преди няколко дни тя се разхождаше в гората Фонтенбло, когато изведнъж усети как под подметката й изпращяха телцата на някакви дребни същества. Беше стъпила върху група мравки. Когато се наведе, видя, че всички са мъртви, но имаше и нещо загадъчно. Те бяха подредени така, че образуваха стрела с обърнат връх…

Жонатан е оставил обратно епруветката. Той продължава своето изложение:

— Когато се върнал от Африка, Едмон открил тази сграда, подземието и най-сетне храма. Идеалното място, където да разположи своята лаборатория… Първият етап на неговите изследвания бил посветен на разчитането на феромоните, с които разговарят мравките. Тази машина е спектрометър за маса. Както показва названието й, тя дава спектъра на масата, разлага кое да е вещество и изброява видовете атоми, от които е съставено… Прочетох бележките на вуйчо ми. В началото поставял опитните мравки под стъклен похлупак, свързан чрез аспирационна тръба със спектрометъра за маса. Оставял мравката да влезе в досег с парче ябълка, след което тя срещала друга мравка и неизбежно й казвала: „Ей там има парче ябълка.“ Поне такава е изходната хипотеза. Той засмуквал излъчените феромони, разчитал ги и стигал до химическа формула…

„На север има парче ябълка“ например се казва: „метил-4 метилпирол-2 карбоксилат“. Количествата са невъобразимо малки, около 2–3 пикограма (10–12 г) на изречение… Но това било достатъчно. Така вече се знаело как се произнася „ябълка“ и „на север“. Той продължил експеримента с много други предмети, храни или ситуации. Получил се същински френско-мравешки речник. Чак след като научил названията на стотина плода, тридесетата цветя и десетина посоки, той успял да се добере до феромоните за тревога, за удоволствие, за напомняне, за описание; дори попаднал на полови, които го научили да изразява „абстрактните състояния“ на седмия антенен сегмент… Ала на него не му стигало, че умеел да ги слуша. Сега той искал да разговаря с тях, да установи същински диалог.

— Изумително! — не се сдържа и прошепва професор Даниел Розенфелд.

— Най-напред намерил сричкова съответка на всяка химическа формула. Например метил-4 метилпирол-2 карбоксилат става МТ4МТП2КС, а сетне Митикамитипидисиксу. И в края на краищата съхранил в паметта на компютъра: Митикамитипи — ябълка; и дисиксу = намира се на север. Компютърът прави превод в двете посоки. Когато попадне на „дисиксу“, той превежда „намира се на север“. А когато се набере „намира се на север“, той преобразува фразата в „дисиксу“, което предизвиква излъчването на карбоксилат чрез този предавателен апарат…

— Предавателен апарат ли?

— Да, ето тази машина.

Той посочва нещо като библиотека, съставена от хиляди малки стъкленици, всяка от които завършва с тръбичка, включена в електрическа помпа.

— Атомите, които се съдържат във всяка стъкленица, биват засмукани от помпата, после пратени в апарата, който ги пресява и дозира според точното указание на електронния речник.

— Невероятно! — обажда се отново Даниел Розенфелд. — Това е просто невероятно. И наистина ли е успял да влезе в диалог?

— Хм… засега е по-добре да ви прочета един откъс от „Енциклопедията“.

ОТКЪСИ ОТ РАЗГОВОРИ:

Откъс от първия разговор с една formica rufa от кастата на войниците.

ЧОВЕК: Как ме приемате?

МРАВКА: Крррррррр.

ЧОВЕК: Аз излъчвам, приемате ли?

МРАВКА: Крррррррркррркрррррррр. На помощ.

(N.B.: Изпробвани са няколко различни настройки. Преди всичко излъчванията са били прекалено силни, те задушавали субекта. Трябва да се постави копчето, регулиращо излъчването, на 1. Обратно, копчето за регулиране на приемането трябва да се завърти на 10, за да не се изгуби нито една молекула.)