Бернар Вербер - Мравките

ЧОВЕК: Приемате ли?

МРАВКА: Бугю.

ЧОВЕК: Излъчвам, чувате ли ме?

МРАВКА: Згюгню. На помощ. Затворен съм.

Откъс от третия разговор.

(N.В.: Този път речникът е разширен до осемдесет думи. Излъчването все още е твърде силно. Нова настройка, бутонът трябва да се премести съвсем близо до нулата.)

МРАВКА: Какво?

ЧОВЕК: Какво казвате?

МРАВКА: Нищо не разбирам. Помощ!

ЧОВЕК: Нека говорим по-бавно!

МРАВКА: Излъчването ви е прекалено силно! Антените ми са блокирали. Помощ! Затворен съм.

ЧОВЕК: Така добре ли е?

МРАВКА: Не, вие не умеете ли да разговаряте?

ЧОВЕК: Ами…

МРАВКА: Кой сте вие?

ЧОВЕК: Аз съм едро животно. Наричам се ЕД-МОН Аз съм ЧО-ВЕК

МРАВКА: Какво говорите? Нищо не разбирам. Помощ!

Спасете ме! Затворен съм!…

(N.В.: Вследствие на този диалог субектът умря в следващите пет секунди. Дали излъчванията все още не са твърде токсични? Или се е изплашил?)

Жонатан прекъсва четенето.

— Както виждате, никак не е просто! Натрупването на речник не е достатъчно, за да се разговаря с тях. При това езикът на мравките не функционира като нашия. Освен същинските излъчвания за диалог нека не забравяме и излъчванията на останалите единадесет антенни сегмента. Те обозначават самоличността на индивида, неговите грижи, психическата му настройка… нещо като глобална умствена нагласа, която е необходима за доброто междуличностно разбирателство. Ето защо се е наложило Едмон да се откаже. Чета ви неговите бележки.

КОЛКО СЪМ ГЛУПАВ:

Колко съм глупав!

Дори да съществуваха извънземни, ние нямаше да бъдем в състояние да ги разберем. Със сигурност нашите референции не биха могли да съвпадат. Ако им протегнем ръка, твърде е вероятно това за тях да означава заплаха.

Не можем да разберем дори японците с тяхното ритуално самоубийство или пък индийците с техните касти. Ние, хората, не можем да се разберем помежду си… Как съм могъл да си въобразя, че ще разбера мравките!

От корема на 801-ви е останало само едно късче. Макар да сполучи да убие навреме ломекузата, след битката срещу войниците с мирис на скала в гъбарниците е станал доста по-къс. Толкова по-зле или толкова по-добре: без корем му е по-леко.

Той поема по широкия проход, издълбан в гранита. Как са могли мравешки челюсти да пробият такъв тунел?

По-надолу открива това, за което му е говорила Хли-пу-ни: зала, пълна с купища храна. Едва пристъпил в тази зала, пред него се открива друг коридор. Той поема по него и скоро се озовава в цял един град с мирис на скала! Град под Града!

— Значи не е успял?

— Наистина, дълго време преживявал този провал. Мислел, че няма никакъв изход, че етноцентризмът го е направил сляп. Но сетне неприятностите го извадили от унеса. Пръв тласък дала старата му мизантропия.

— Какво се е случило?

— Нали си спомняте, професоре, вие ми споменахте, че работел в някаква фирма, наречена „Суитмилк Корпо-рейшън“, и че се изпокарал с колегите си.

— Точно така!

— Един от неговите началници ровил из бюрото му. А този началник не бил кой да е, а Марк Льодюк, братът на професор Лоран Льодюк!

— Ентомологът?

— Тъкмо той.

— Невероятно… Той дойде при мен и се представи за приятел на Едмон, после слезе долу.

— Слизал е в мазето?

— О! Не се тревожи, не успя да стигне далече. Не можа да мине отвъд стената с пирамидата и се върна обратно.

— Хм. Освен това идвал, когато Никола бил сам вкъщи, и се опитал да си присвои Енциклопедията… Както и да е… И така, Марк Льодюк забелязал, че Едмон работи със страст върху проекти за машини (всъщност първите ескизи на Розетския камък). Успял да отвори шкафа на бюрото му и попаднал на една папка — Енциклопедията на относителното и абсолютното знание. Там открил всички проекти на първата машина за общуване с мравките. Щом схванал предназначението на този апарат (бил достатъчно начетен за това), той споделил своето откритие с брат си. Последният, разбира се, веднага се заинтересувал и го накарал да открадне тези документи… Ала междувременно Едмон установил, че някой е бъркал в нещата му, и за да се предпази от ново посегателство, пуснал четири оси от породата ихневмон в чекмеджето. Още щом Марк Льодюк се върнал, насекомите го ужилили, а те имат неприятния навик да вкарват кръвожадните си ларви в тялото на ужиления. На другия ден Едмон забелязал следите от ужилванията и се опитал публично да разобличи крадеца. Сами знаете продължението — уволнили го.

— А братята Льодюк?

— Марк Льодюк си получил наказанието! Ларвите на ихневмона го гризяли отвътре. Това продължило дълго, по всяка вероятност няколко години. Тъй като ларвите не могли да излязат от огромното туловище, за да се превърнат в оси, те продължили да дълбаят във всички посоки, търсейки изход. Накрая болката се оказала толкова непоносима, че той се хвърлил под метрото. Случайно прочетох за това във вестниците.