Бернар Вербер - Мравките

Искам ти да сториш това. Нахвърлял съм някои проекти, но като имам предвид познанията ти, мисля, че ти ще можеш да нанесеш в тях подобрения. Целта на тези механизми е твърде проста. Не трябва хората да стигат лесно до моето убежище, а тези, на които това се удаде, да не могат никога вече да се върнат обратно и да разкажат за откритието си.

Надявам се да успееш и това място да ти донесе толкова «богатства», колкото и на мен.

— Жонатан изпълнил заръката — обясни Люси. — Той построил планираните капани и вие сте могли да ги видите как действат.

— Ами труповете? Дали те не са на хора, станали жертва на плъховете?

— Не. — Жонатан се усмихна. — Уверявам ви, че никой не е умрял в подземието, след като Едмон се е настанил тук. Труповете, които сте видели, датират най-малко отпреди петдесетина години. Не се знае какви драми са се разиграли по онова време. Някоя секта…

— Но това означава, че ние никога няма да можем да се изкачим обратно? — разтревожи се Жазон.

— Никога.

— Ще трябва да бъде достигнат отворът, разположен пад мрежата (осем метра височина!), да се извърви кошът и обратна посока, което е невъзможно, а ние не разполагаме с никакви технически средства, за да разтопим метала. Освен това трябва да се мине отново през стената (а Жонатан не е предвидил система за отваряне от отсамната страна)…

— Да не говорим за плъховете…

— Как си успял да пуснеш плъхове долу? — попита Даниел.

— Това е идея на Едмон. Той е настанил в една пукнатина на скалата двойка особено едри и агресивни плъхове от породата rattus norvegicus с голям запас от храна. Знаел е, че това представлява бомба със закъснител. Когато имат достатъчно храна, плъховете се размножават в геометрична прогресия — шест малки всеки месец, които от своя страна са готови да започнат да се плодят след две седмици… За да се брани от тях, той е използвал спрей е феромони за нападение, които тези гризачи не понасят.

— Значи те са убили Уарзазат? — попита Огюста.

— Вярно е, за нещастие. А Жонатан не е предвидил, че онези, които преминат „стената с пирамидата“, ще станат още по-свирепи.

— Един от нашите, който и бездруго имаше фобия към плъхове, съвсем се побърка, щом едно от тези тлъсти животни скочи върху лицето му и му отхапа парче от носа. Той веднага се върна обратно, преди още стената с пирамидата да се е затворила. Появи ли се на повърхността? — попита жандармът.

— Чух, че полудял и е затворен в клиника — отвърна Огюста, — но това са слухове.

Тя протяга ръка да вдигне чашата с вода, но забелязва, че върху масата е пълно с мравки. Надава вик и инстинктивно ги помита с опакото на ръката. Жонатан скача, хваща я за китката. Строгият му поглед контрастира с изключителната приветливост, която до този момент е царила в групата; старият тик, който сякаш се бе поизгубил, сгърчва устните му.

— Никога повече… не прави… това!

Самотна в своите покои, Бело-киу-киуни разсеяно похапва от своите яйца; в края на краищата това е любимата й храна.

Тя знае, че този така наречен 801-ви не е само посланик на новия град. 56-а, или по-скоро царица Хли-пу-ни, тъй като тя предпочита да се нарича така, го е изпратила, за да продължи разследването.

Това не я тревожи много, нейните войни с мирис на скала трябва да се справят с него без проблем. Особено куцият е тъй ловък в изкуството да снема тежестта на живота — същински художник!

Въпреки това Хли-пу-ни вече за четвърти път й праща доста странни посланици. Първите бяха убити още преди да са открили залата с ломекузата. Вторите и третите станаха жертва на халюциногеннитс субстанции на отровното твърдокрило.

Що се отнася до 801-ви, изглежда, той е слязъл веднага след аудиенцията при Майката. Очевидно изпитват все по-голямо нетърпение да умрат! Ала вярно е също, че всеки следващ път проникват все по-дълбоко в Града. Ами ако въпреки всичко някой от тях успее да открие прохода? Ами ако разкрие тайната? Ако я разгласи чрез обонятелно послание?…

Стадото няма да разбере. Антистресовите войни почти нямат шанс да задушат навреме информацията. Как биха реагирали нейните деца?

Един войник с мирис на скала влиза забързано.

Шпионинът е успял да победи ломекузата! Вече се намира долу!

Ето, рано или късно това трябваше да се случи…

Числото на звяра е 666. (Откровение на Свети Йоана) Ала кой ще бъде звярът и за кого?

Жонатан пуска китката на своята баба. Преди да са се почувствали неловко, Даниел опитва да смени темата.