Ричард Морган - Суперкомандос

— Стреляй в отвора.

Сара бе успяла да залегне на пода до леглото и да закрие с ръце главата си от взрива. Тя чу вика и в няколкото секунди, които спечелихме с моя блъф, отново се изправи с насочен напред пистолет. Отвъд разбитата стена зърнах човешки фигури, сгушени в очакване на експлозия. Чух как мономолекулярните игли звъннаха като комари из стаята, докато Сара изстрелваше три заряда в първия от командосите. Те пронизаха защитния костюм и потънаха в плътта под него. Когато паешката отрова се впи в нервната му система, човекът изпъшка, сякаш се напъваше да повдигне тежък товар. Ухилих се и понечих да стана.

Сара насочваше пистолета към фигурите в коридора, когато на прага на кухнята изникна втори командос и я обсипа с град от куршуми.

Все още на колене, аз видях смъртта й кристално ясно. Всичко стана толкова бавно, сякаш гледах видеозапис кадър по кадър. Командосът се целеше ниско, притиснал автомата към себе си, за да предотврати отката на свръхскорострелния „Калашников“. Първите куршуми бяха в леглото, над което избухна облак от гъши пух и късчета плат. Сетне вихърът връхлетя Сара, преди да се е завъртяла докрай. Зърнах как единият й крак се разпадна на каша под коляното, после видях попаденията в тялото, шепи кървави тъкани, изтръгнати от бледите й хълбоци, докато тя падаше под огнената завеса.

Залитайки, се изправих на крака и в същото време автоматът замлъкна. Сара бе паднала по очи, сякаш за да прикрие ужасните рани, но аз все още ги виждах като през червена мъгла. Изскочих от ъгъла, без дори да помисля, и командосът закъсня да обърне автомата към мен. Блъснах се в него на височината на кръста, сграбчих оръжието му и го изтласках обратно към кухнята. Цевта на автомата се закачи за рамката на вратата и той не успя да го удържи. Чух как оръжието изтрака на пода зад мен, докато ние падахме върху кухненския под. С бързината и силата, породени от тетрамета, аз възседнах противника, отбих опита му за удар и сграбчих главата му с две ръце. После я разбих в плочките като кокосов орех.

Под маската очите му изведнъж се изцъклиха. Отново вдигнах главата и пак я блъснах надолу, усещайки как черепът поддава като парче прогнило дърво. Притиснах надолу с всичка сила, сетне блъснах още веднъж. Нещо ревеше в главата ми по-мощно от водовъртежа, а нейде далече чувах собствения си глас да крещи яростни ругатни. Канех се за четвърти или пети удар, когато нещо ме блъсна между плешките и от крака на масата пред мен като по магия се разхвърчаха трески. Усетих парването, когато две от тях се забиха в лицето ми.

Кой знае защо, яростта изведнъж ме напусна. Отпуснах главата на командоса почти нежно и тъкмо вдигах разсеяно ръка към болката от треските в бузата си, когато осъзнах, че съм бил прострелян и куршумът е минал през гръдния ми кош, преди да се забие в крака на масата. Изумен, аз сведох очи и видях тъмночервеното петно, което се разширяваше по ризата ми. Нямаше място за съмнение. В изходната рана спокойно можеше да влезе топка за голф.

С осъзнаването дойде и болката. Имах чувството, че някой изведнъж е прекарал през гръдния ми кош стоманена четка за чистене на тръби. Посегнах нагоре, напипах дупката и я запуших със средния и безименния пръст. Връхчетата на пръстите застъргаха по назъбена кост и усетих как под тях тупти нещо ципесто. Куршумът бе минал покрай сърцето. Изпъшках и се опитах да стана, но пъшкането прерасна в кашлица и усетих по езика си вкус на кръв.

— Не мърдай, скапаняк!

Крясъкът идваше от младежко гърло, почти вцепенено от шока. Прегърбих се над раната и хвърлих назад поглед през рамо. Застанал на прага зад мен, някакъв младеж в полицейска униформа стискаше с две ръце пистолета, с който ме бе прострелял. Трепереше цял. Отново закашлях и се обърнах настрани.

Револверът „Смит и Уесън“ лъщеше сребристо на нивото на очите ми върху масата, където го бях оставил преди по-малко от две минути. Може би точно това ме тласна към действие — нищожното време, изминало от момента, когато Сара още бе жива и всичко беше наред. Преди по-малко от две минути можех да грабна оръжието, дори си мислех за това, тъй че защо не сега? Изскърцах със зъби, притиснах още по-силно пръсти върху дупката в гърдите си и залитайки, станах на крака. В гърлото ми нахлу струя топла кръв. Със свободната ръка се вкопчих в ръба на масата и погледнах назад към ченгето. Усетих как устните ми се отдръпват от стиснатите зъби в нещо средно между болезнена гримаса и злобна усмивка.