Ричард Морган - Разбудени фурии

Той млъкна. След две-три минути мрачно мълчание открих, че и това не ми допада. Чувствах се изнервен в синтетичната кожа, потрепвах като от тетраметов махмурлук и изпитвах физическо отвращение към носителя. Трябваше да се поразсея.

— Отдавна ли познаваш Юкио?

Плекс вдигна глава и се нацупи.

— Мислех, че не искаш…

— Да. Извинявай. Тази вечер ме простреляха и съм се вкиснал. Просто…

— Простреляли са те?

— Плекс! — Изгледах го втренчено през масата. — Не си отпускай скапания глас, ако обичаш.

— О. Извинявай.

— Така де. — Аз безпомощно махнах с ръка. — По дяволите, как изобщо оставаш в занаята, мой човек? Нали уж си престъпник, за Бога.

— Не по свой избор — сдържано уточни той.

— Тъй ли? А как стана? Да не би по вашия край да е нещо като задължителна служба?

— Много смешно. Ти сигурно си избрал да станеш военен, нали? Още щом си навършил скапаните седемнайсет стандартни години.

Свих рамене.

— Да, направих си избора. Военните или бандите. Заложих на униформата. Беше по-доходно от дотогавашните ми престъпни занимания.

— Е, аз пък никога не съм постъпвал в банда. — Той отпи солидна глътка от чашата си. — Якудза се погрижи за това. Не искаха да си рискуват капиталовложението. Посещавах грижливо подбрани учители, движех се в подходящи обществени кръгове, учех се на обноски и накрая ме откъснаха като узряла черешка, дявол да ги вземе.

Погледът му плъзна по нащърбения дървен плот на масата.

— Помня баща си — горчиво добави той. — В деня, когато получих достъп до фамилната база данни. Рано сутринта, веднага след празненството за пълнолетието ми. Още бях надрусан и махмурлия, а Танаседа, Кадар и Хираясу нахлуха в кабинета му като някакви гадни вампири. Онази сутрин той се разплака.

— Същият Хираясу?

Той поклати глава.

— Онзи в склада беше синът. Юкио. Питаш откога познавам Юкио. Израснахме заедно. Дремехме един до друг в часовете по калиграфия, друсахме се заедно, ходехме с едни и същи момичета. Той замина за Милспорт горе-долу когато аз почнах стажа по дигитални биотехнологии. Една година по-късно се върна, облечен с тоя шибан костюм. — Плекс вдигна глава. — Мислиш ли, че ми е сладко цял живот да изплащам бащините си дългове?

Едва ли имаше нужда от отговор. А и не ми се слушаха повече подобни истории. Отпих от неразреденото уиски, като се чудех какъв ли вкус би имало за носител с истински вкусови рецептори. Направих жест с чашата.

— И за какво им трябваше тази вечер точно твоята апаратура? В града сигурно има и други устройства за презареждане на дигитални личности.

Той сви рамене.

— Някаква издънка. Имат си собствено оборудване, но се замърсило. Морска вода в тръбите за гел.

— Много организирана престъпност, а?

Той ме изгледа с упрек и лека завист.

— Нямаш роднини, нали?

— На практика никакви. — Послъгвах, но не му трябваше да знае истината. По-добре да го забаламосам. — Доста време отсъствах.

— На склад?

Поклатих глава.

— На други планети.

— Други планети? Къде си бил?

В гласа му звучеше неприкрито вълнение, едва сдържано от сянката на добрите обноски. Системата Блясък няма други обитаеми планети освен Харлановия свят. Колебливите опити за тераформиране по плоскостта на еклиптиката на Блясък V щяха да дадат някакъв резултат най-рано след век. За един харланит „други планети“ означава междузвездно излъчване, раздяла с предишното тяло и презареждане под чуждо слънце на много светлинни години от родния свят. Всичко това звучи безкрайно романтично и за широката публика звездните пътешественици са придобили статус на знаменитости, досущ като древните земни пилоти през епохата на ранните междупланетни полети.

Фактът, че за разлика от ония пилоти днешните знаменитости всъщност не правят нищо, за да пътуват с хиперизлъчвателя, че в много от случаите не притежават нито особени умения, нито каквито и да било заслуги освен самата слава на пътешественици, изобщо не представлява пречка за триумфалното завладяване на всеобщото въображение. Разбира се, Старата Земя си остава най-вълнуващата цел за пътуване, но в крайна сметка няма значение къде си бил, стига да се върнеш. Любим трик на застаряващите сензофилмови звезди и губещите популярност милспортски куртизанки. Стига само да събереш отнякъде пари за междузвездно излъчване, гарантирани са ти няколко години добре платено присъствие по страниците на жълтите издания.

Естествено, това не се отнася до емисарите. Ние просто прескачахме без много шум да смачкаме някое планетно въстание, да катурнем някой режим и да сложим на празното място ефективно правителство, готово да се подчинява на ООН. Убийства и потисничество в междузвезден мащаб за доброто — има си хас — на обединения Протекторат.