Дейвид Брин - Битие

Доста смущаващо трио. Само че Бин бе хипнотизиран не от създанията. А от дома им. От онова, което ги обграждаше, съдържаше ги, може би дори ги държеше в плен.

Веднага го позна. По-чисто и неопетнено, с по-малко вдлъбнатини и драскотини — и мъничко по-дълго. Въпреки това нямаше съмнение, че е братовчед на нещото, което беше оставил тази сутрин в блъскания от вълните дом, в който живееше с жена си и сина си.

Преглътна с мъка.

„А си мислех, че съм внимавал в търсенето на информация за това нещо.“

Но да си внимателен е относително.

Остави торбата по-евтини земни камъни да лежи като дар пред образа в 3V кутията. Само щеше да му тежи, докато тича обратно към къщи.

В началото на века фондация „Спасителна лодка“ раздели апокалиптичните сценарии на четири общи категории:

Бедствия.Човечеството и разумът изчезват от Земята. Причините варират от ядрена война или разрушаване на екосистемата до създадени от хората ненаситни черни дупки или излезли от контрол наномашини.

Колапс.Човечеството оцелява, но никога не успяваме да достигнем потенциала си. Например упадъкът на екосистемата и изчерпването на ресурсите са достатъчно бавни, за да могат шепа наши потомци да оцелеят в някаква ниша. Или пък световното общество налага безмилостен и постоянен хиперконформизъм.

Доминиум.Достига се до някаква тясна форма на постчовечество, но с ограничение на възможните постижения. Вземете разните истории за господство на свръх-ИИ или за нетърпящи превъзходство свръхсъщества. Или пък предписания за следващите пет хиляди години на фанатични леви или десни утописти, убедени в правотата на „пътя“. Да предположим, че един от тези сценарии наистина се осъществи. Можем да „напреднем“ по някакъв изкривен начин. Като карикатури на еднообразието.

Предателство.Постчовешка цивилизация тръгва в някаква посока, която отрича много от ценностите и нещата, които смятаме за скъпи. Не е ли това кошмарът, който измъчва консервативните? Че нашите деца, било то биологични или кибернетични, ще ни оставят далеч зад себе си и ще ни забравят напълно. Че няма да ни посещават и да споделят по някоя и друга забавна история. Че ще престане да ги е грижа за старите песни и старите богове. За старата раса.

Даже нещо по-лошо — ами ако потеглят към звездите по начини, които ние (днес) смятаме за ненавистни? Например като хищници. Като ненаситна възпроизвеждаща се напаст, като изпълнени със злонамереност пакостници или като равнодушни и безчувствени нашественици. Не жадуващи за нови контакти звездни пътешественици, каквито си ги представяме във възвишените научнофантастични истории. А като онези коравосърдечни потомци, от които бихме се отрекли… сякаш подобни същества биха се интересували от това какво мислим за тях.

Всяка от тези общи категории може да съдържа Големия филтър. Капана или капаните, които ще сведат самоуверения, общителен, пътуващ между звездите вид до почти нищо, и небето, което би могло да е пълно с живот, ще е пълно с пустота.

„Е, Бог да благослови Трийсет и третата поправка и Закона за възстановяването на федерализма.“

Повтаряше си го като литания, докато изпълняваше задачата на „Медиякорп“ да „обиколи“ ексцентриците на континента. Най-сетне й се струваше, че разбира реалната цел на това пътуване. Онова, на което шефовете се надяваха да научат своите напредващи млади звезди.

„Това вече не е Америка. Ако изобщо я е имало някога.“

Ето например краткото й посещение в щата Панхендъл, петдесет и шестата звезда от националния флаг. Там се срещна с представители на управляващата партия, които смятаха догодина да обявят декларация за отделяне и да престанат дори номинално да се водят под Звездния флаг. Дори това да означаваше ииуерно ембарго. А в същото време в съседната космополитна Оклахома отново се беше заговорило за присъединяване към ЗС…

… което предизвикваше горчив гняв в юнионистко Мисури, където полицията бързо увеличаваше личния си състав и няколко казина бяха изгорени до основи.

Един циник би приписал цялата тази лудост на икономиката. Разрастваща се пустиня. Упадък на производството на царевица. Там, където някога е била сърцевината на държавата. Тор долавяше същата тревога, безпомощност и разочарование, които ги имаше след сапунения мехур на благоденствие от двайсетте и трийсетте. Подновена необходимост да обвиниш някого.