Дейвид Брин - Битие

Някои от сцените бяха смразяващи.

Гавин поклати глава. Явно му се искаше да не вярва на очите си.

— Но защо ? Сондите на Фон Нойман би трябвало да… да…

— Да какво? — тихо и замислено попита Тор. — Години наред хората са приемали, че другите раси ще мислят като нас. Смятахме, че ще изпращат сондите си да събират познания или може би да кажат здрасти. Някои дори предполагаха, че някой ден ние можем да изпратим машини като Сондата майка, за да засеем други планети с човешки колонии, без да принуждаваме биологичните хора да понасят суровите условия на междузвездното пространство. Това са екстраполациите, които сме направили, след като сме видели възможностите на чудесната идея на Джон фон Нойман. Очаквали сме, че извънземните, които ни предшестват в галактиката, ще са същите като нас. Но това не изчерпва списъка дори на човешките мотивации, Гавин. Други същества може да са измислили концепции, които да са невъобразими за нас!

Тор внезапно се смъкна от робота и се понесе над прашния под, преди слабата гравитация най-сетне да я дръпне долу пред покритата с изображения стена. Ръката й докосна очертанията на каменно слънце.

— Да кажем, че в далечното минало много планетарни раси са се развили като нас и дори са открили как да правят умни, издръжливи машини, способни да пътуват между звездите и да се възпроизвеждат. Дали всички подобни видове ще се задоволят само с изпращането на пратеници?

Гавин погледна мълчаливите неподвижни мумии и изсумтя:

— Явно не.

Тор се обърна към него и се усмихна.

— През последните години повечето от нас се отказват от старата мечта да изпращаме биологичните си тела към звездите. О, подобно нещо би било възможно, но защо вместо това да не потеглим като същества, пригодени по-добре към средата? Това е една от причините да разработим нови типове хора като теб самия, Гавин.

Партньорът й поклати глава; продължаваше да гледа мумиите.

— Но другите раси може и да не се откажат така лесно от старата мечта.

— Да. Може да използват новата технология, за да засеят далечни планети с биологични копия на самите себе си. Както казах, земните хора също са мислели за подобно нещо. Проверих старите бази данни. По темата дори е имало дискусия през двайсети век.

Гавин се загледа в изображенията.

— Добре. Това мога да го разбера. Но тези другите… Насилието! Що за мислещо създание би направило подобно нещо!?

„Горкият Гавин — помисли Тор. — Това е голям шок за него.“

— Знаеш колко ирационални можем да сме ние, биологичните. Човечеството се опитва да премине към частично силициев живот по плавен и разумен начин, но други могат и да не изберат подобен път. Могат да програмират сондите си със строги заповеди, основаващи се на логика, която е имала смисъл в джунглите и блатата, в които са се развили извънземните, но са безумни в галактиката. Техните пратеници въпреки това ще следват заповедите много след като създателите им са се превърнали в прах. Нещо по-лошо, биха могли да започнат с някакви нелогични инструкции, а след това да мутират и да поемат в още по-странни посоки.

— Безумие! — Гавин поклати глава.

Въпреки способността си да се включва пряко в банките памет на компютрите Гавин никога не би могъл да сподели нейния опит в тази област. Беше възпитан като човек. Части от мозъка му се бяха самоорганизирали според шаблони за човешкия мозък. Но той никога не би могъл да чуе в собственото си съзнание слабите остатъчни отгласи от саваната, нито да види потрепващите сенки на Старата гора. Или останките от зъб и нокът, напомнящи на всички биологични мъже и жени, че вселената никому не дължи предпочитания. Нито пък обяснения.

— Някои създатели явно са мислели различно — каза му тя. — Някои са изпратили сондите си да бъдат пратеници или сеячи. Или да влязат в ролите на доктори, адвокати, полицаи.

Докосна древната пиктограма, изобразяваща експлодираща планета, и добави:

— А други пък — за да убиват.

Добре, да предположим, че не сте отговорили, защото вселената е опасна. Може би радиопредаванията се засичат от унищожители на светове, които съсипват напъпващите цивилизации веднага щом те започнат да вдигат шум.

Е, не бихте ли могли да ни предупредите?

Но пък всяко предупреждение би могло да издаде и вас, а освен това ние вече вероятно сме вдигнали такава врява, че сигурно е късно за каквато и да била помощ. Това ли е малодушното ви извинение?