Дейвид Брин - Битие

Отражение

— Казвам ти, Акана, в това има нещо шантаво — упорстваше Джералд; в момента се рееше в комуникационния център на космическата станция. Дребната чернокоса жена, която го гледаше от холоекрана, носеше тъмносиня униформа с по една звезда на раменете.

— Може и да е така — призна генерал Акана Хидеоши. — Показанията от този космически боклук са необичайни. Но дали това оправдава съкращаване на въжетата и още по-голямо изоставане от графика?

— Оправдава, ако алтернативата означава да изхвърлим нещо специално!

Винаги шумните циркулатори на станцията заглушиха тихата й, но видима въздишка.

— Джералд, няма ли поне веднъж да видиш голямата картина? Помисли си за финансирането. Ако намалим продуктивността…

— Стига, Акана — прекъсна я той със съзнанието, че генерал-майорът няма да настръхне от реакцията на един цивилен контрактор. — Целта ни не е просто да ловим космически боклук. Електродинамичните въжета ни предлагат възможност да усъвършенстваме пилотирането и да спечелим известна инициатива. От маневриране без реактивна тяга до пренасочване на инерцията, от изхвърляне на отпадъци и центробежна гравитация до…

Генерал Акана Хидеоши вдигна ръка.

— Ще ми спестиш ли лекцията? На минути сме от вземането на решение… дали да освободим обекта, когато върхът на въжето достигне долната точка от дъгата и да го пуснем по траектория…

— По която ще изгори в атмосферата. Тоест, ако се състои от нормални материали. Ами ако оцелее при навлизането? Ако е някаква аномалия, която ще улучи произволна точка на Земята…

— Винаги насрочваме момента на освобождаване така, че отпадъците да падат в океана, ако случайно оцелеят… — Акана повдигна вежда. — Да не би да се опитваш да спечелиш време с възраженията си?

— Кълна се, аз просто…

— Няма значение. Прегледах снимките, направени от върха на въжето по време на срещата. Да, показанията са необичайни. Но не разбирам какво ти се струва толкова специално.

— Възможностите на онази камера са ограничени. И въпреки това спектралните характеристики не отговарят на нищо, което сме хващали досега. Вземи например онзи нискочестотен профил, който предполага наличието на малък енергиен източник…

— … вероятно някоя стара батерия. Или остатъчно излъчване от химически реакции, несъмнено опасни. Работата ни е да се отърваваме тъкмо от такива неща.

— Ами ако е нещо непознато? Като нещата, които би трябвало да изследваме тук, на границата? Както и да е… вече наредих на пълзача да отиде да разгледа.

— Какво си направил?! — Акана Хидеоши изведнъж се изпъна. — Без да си ме попитал? — Звездите на директора на проекта сякаш го гледаха кръвнишки от двете й рамене, досущ като очите. — Ще са му нужни часове, за да се покатери от средата чак до върха на въжето! Дотогава болата ще е безполезна. Графикът на всяко улавяне трябва да се преизчислява!

— Съжалявам, но трябваше да решавам бързо. Онова нещо, каквото и да е то…

Видя я как прави знак на някой подчинен извън екрана да й осигури съответните данни. Недалеч другите двама астронавти на станцията, Ганеш и Салех, се занимаваха с разни домакински задачи и подслушваха най-нагло. Дори платеният им турист, перуанският фосфатен милиардер сеньор Вентана, се присламчи по-близо и тромаво остави „научния експеримент“, който бе натоварен да проведе. Покрай обичайната досада в орбита всеки скандал беше добре дошъл.

Джералд се опита да промени тактиката.

— Виж, в манифеста на проекта се говори за събиране на ценни обекти, които могат да имат научна…

— Току-що каза ключовата дума — прекъсна го Акана с допълнителен шокиращ ефект, предизвикан от забавянето на сигнала. — Ценни. — Помъчи се да се овладее — Е, спорът е безсмислен. От телеметрията виждам, че пълзачът вече не може да се върне. Въртенето на болата е променено и няма как да се върнем към първоначалния график. Ще трябва да отделя хора и иивреме за подготовка на нови цели. Освен ако…

Остави думите да увиснат във въздуха. Освен ако проверката с инструментите на плъзгача наистина не покажеше, че нещото представлява интерес. Че е достатъчно важно, за да оправдае цялото това прекъсване. Генералът се изключи, без дори да кимне на Джералд, което бе още по-красноречиво. Много неща висяха на косъм заради едно предчувствие.

Кариерата му със сигурност. А може би и още неща.

„Трябва да е някакъв номер.“

Данните бяха абсолютно безсмислени, макар че пълзачът се намираше само на двайсет метра от целта си.