Фредерик Пол - Човекът плюс

Имаше още една причина за необходимостта от орбитален компютър, а това беше високият риск от грешки. И двата компютъра — орбиталният и преносимият — бяха надеждно екранирани. Независимо от това, при изстрелването щяха да преминат през поясите на Ван Ален и да бъдат подложени на действието на слънчевия вятър по време на целия полет. Когато се приближат до Марсь, нивото на слънчевия вятър щеше да бъде в поносими граници — освен в случаите на повишена слънчева активност. Заредените частици от изригванията можеха да унищожат голяма част от съхранените в компютъра данни и да нарушат функциите му. Преносимият компютър нямаше да може да се защитава. От друга страна 3070 предоставя достатъчно резервни възможности за запазване на контрола и отстраняване на повредите. В моментите на бездействие — а такива щеше да има доста, около 90 процента от времето, през което функционира, дори когато Роджър го използва — той трябваше да сравнява данните във всяка една от тройно осигуряващите схеми. Ако данни от някоя схема се различават от същите данни от дублиращите схеми, щеше да прави проверка за съвместимост с другите данни ; ако се окажеха съвместими, трябваше да изследва и трите схеми и да промени различния бит в съответствие с другите два. При несъответствие на два бита трябваше да направи проверка с преносимия компютър, ако е възможно.

Това беше всичко, което можехме да си позволим, но все пак не беше малко. Като цяло, бяхме много доволни.

За да функционира, орбиталният 3070 щеше да се нуждае от значително количество енергия. Сравнихме вероятната максимална консумация с минималната мощност, осигурявана от различни видове слънчеви панели, и установихме, че допустимата разлика е много малка. И така, Рейтиън получи поръчка за един магнитнохидродинамичен (МХД) генератор и техническите екипи заминаха да го модифицират и подготвят за изстрелване и автоматична работа в орбита около Марс. Когато 3070 и МХД генераторът пристигнат в орбита и се скачат, генераторът щеше да осигурява цялата енергия, необходима на компютъра, Излишъкът щеше да се предава микровълново към намиращия се на повърхността на Марс Роджър. Той можеше да я използва за захранване на собствените си двигатели или за други енергоемки устройства, които се наложи да използва.

След като осъществихме всички запланувани подобрения, не можехме да си представим как преди сме смятали, че ще минем без тях. Това бяха щастливи дни! Искахме и ни даваха всички ресурси, от които се нуждаехме. Две нощи от седмицата Тулза оставаше без електричество, за да получим необходимата енергийна мощност, а Лабораторията за реактивно движение загуби целия си персонал по космическа медицина покрай нашия проект.

Прехвърлянето на данни продължаваше. Двата нови компютъра — преносимият в Рочестър и дубликатът на 3070, изпратен в Мерит Айлънд, бъкаха от програмни грешки, Но ние ги откривахме, изолирахме, коригирахме и успявахме да се придържахме към установения график.

Светът навън, разбира се, не беше толкова приятен.

Като използваха саморъчно приготвена плутониева бомба, направена от материали, откраднати от реактора в Кармертен, уелсците взривиха казармите в Хайд парк и по-голяма част от Найтбридж. В Калифорния Каскадните планини бяха обхванати от пожари, които не можеха да бъдат овладяни. Хеликоптерите на пожарната охрана останаха на земята поради липса на гориво. Избухналата епидемия от едра шарка бе обезлюдила Поона и върлуваше в Бомбай; пристигаха съобщения за случаи от Мадрас до Делхи, а тези които можеха, бягаха от заразата. Австралийците обявиха тотална мобилизация, Нова Народна Азия настояваше за извънредна сесия на Съвета за сигурност при ООН, а Кейптаун беше в обсадно положение.

Светът загазваше в съответствие с прогнозите. Разбирахме това. Продължавахме работата си, а когато някой от участниците в проекта биваше обхванат от съмнения, заповедите на президента му възвръщаха увереността. На всяко табло за съобщения, в повечето от помещенията, бяха изписани думите на Даш:

Вие се грижете за Роджър Торауей, а аз ще се покрижа за останалия свят.

Фиц-Джеймс Дашътайн

Ние не се нуждаехме от подтикване, защото знаехме значението на проекта. Бъдещето на нашата раса зависеше от него. В сравнение с това нищо друго нямаше значение.

Роджър се събуди в пълен мрак.

Бе сънувал и за миг видение и реалност странно се бяха смесили. Беше много отдавна; той, Дороти и Брад бяха отишли с неколцина приятели, които имаха лодка, до езерото Тексома, а вечерта пяха под звуците на китарата на Брад, докато съзерцаваха издигащата се над водата огромна пълна луна. Стори му се, че отново чува гласовете им… но когато се заслуша по-внимателно, отърсвайки се от съня, осъзна, че няма нищо.