Клифърд Саймък - Гробищен свят

— Всичко това е много хубаво — казах му аз — и се радвам, че ми го разказахте. Чудя се обаче дали бихте имали нещо против да ми кажете защо ми го разказахте?

— Ами — рече той с известно учудване, че го питам — просто, за да изясним нещата. Да установим истината. Така че да си дадете сметка за проблемите, който стоят пред нас.

— И за да узная вашето дълбоко чувство на дълг и вашата непреклонна преданост.

— И това също — каза той съвсем невъзмутимо и без никакъв срам. — Искаме да ви покажем всичко, което може да се види. Приятните селца, където живеят нашите работници, красотата на нашите многобройни горски параклиси, работилниците, в които се дялат паметници.

— Мистър Бел, не съм дошъл тук да правя екскурзии с екскурзовод. Аз не съм поклонник.

— Но все пак сигурно ще приемете дребните услуги и проявите на любезност, които с удоволствие ще ви предложим.

Поклатих глава, надявам се с не много заинатен вид.

— Сам ще се оправя. Това е единственият начин да сполучим. Аз, Елмър и Мустанг.

— Вие, Елмър и какво?

— Мустанг.

— Мустанг? Нищо не разбирам.

— Мистър Бел — казах аз — за да разберете, би трябвало да ви е известна историята на Земята и някои от нейните древни легенди.

— И какво е това Мустанг?

— Мустанг е стар земен термин, означаващ кон. Особен вид кон.

— Значи, този Мустанг е кон?

— Не, не е.

— Мистър Карсън, не съм сигурен дали разбирам кой сте вие и какво възнамерявате да правите.

— Аз съм композиторен оператор, мистър Бел. Имам намерение да направя композиция за планетата Земя.

Той кимна важно — всякакво съмнение бе изчезнало от ума му.

— О, да, композиция. Веднага трябваше да се сетя. Имате вид на чувствителен човек. И не бихте могли да изберете нито по-хубава тема, нито по-добро място. Тук, на майката Земя, ще намерите онова вдъхновение, което не ще изпитате никъде другаде. Тази планета притежава едно неуловимо качество, което досега не се е поддавало на изразяване. Музиката е в самата нейна същност и тъкан…

— Не музика — казах му аз. — Не само музика.

— Искате да кажете, че „композицията“ не означава музика?

— Не в този смисъл. Една композиция е нещо много повече от музика. Тя е цялостно художествено произведение. Включва в себе си музика, но включва също така писменото и говоримото слово, скулптурата, живописта, песента.

— Искате да кажете, че вие правите всичко това?

Поклатих глава.

— Наистина, аз правя една малка част от това. Мустанг е оня, който всъщност го прави.

Той размаха ръце.

— Страхувам се, че започвам да се обърквам.

— Мустанг е композитор — казах му аз. — Той поглъща настроението, визуалното въздействие, скритите нюанси, звуците, облика, формите. Той взима всичко това и създава произведение. Не напълно завършено произведение, а записи и модел на произведението. Аз работя с него; двамата работим заедно. За известно време, струва ми се, би могло да се каже, аз ставам част от него. Той събира основните материали, а аз ги интерпретирам, макар и не изцяло. Поделяме си и тази работа. Страхувам се, че става малко трудно за обяснение.

Той поклати глава.

— Никога не съм чувал за подобно нещо. Това е ново за мен.

— Идеята е сравнително нова. Била развита на планетата Олдън преди няколко века и оттогава насам постоянно се намира в процес на усъвършенстване. Апаратурите не приличат една на друга. Винаги може да се направи нещо така, че следващата апаратура да бъде по-съвършена. Конструирането на композитор — наименованието е доста неподходящо, но досега никой не е измислил по-сполучливо — е процес, който може да завърши по най-непредвиден начин.

— Но вие наричате този композитор Мустанг. Сигурно има нещо в името…

— Ето как стоят нещата — казах аз. — Композиторът е доста голям и тежък. Представлява сложен механизъм с множество нежни части, които изискват солидна броня. Не е нещо, което човек може да подмята насам-натам; композиторът трябва да се придвижва сам. Затова, когато го конструирахме, сложихме седло, което позволява да бъде язден от човек.

— Като казвате „ние“, предполагам, че имате пред вид себе си и Елмър. Защо Елмър не е с вас сега?

— Елмър е робот и се намира в един сандък. Той пътува на борда на кораба като товар.

Бел се размърда неспокойно и изрази протеста си:

— Но, мистър Карсън, вие би трябвало да знаете. Наистина би трябвало да знаете. На майката Земя не се допускат роботи. Страхувам се, че ще трябва…

— В дадения случай нямате избор — казах аз. — Не можете да му откажете да стъпи на планетата. Той е коренен жител на Земята, а това е нещо, с което нито вие, нито аз можем да се похвалим.