Стивен Кинг - Червеният екран

— Добре…

Тя пуфти с цигарата си, ала не вдишва.

— Нестабилна съм.

— Нямам представа какво означава това, Санди.

— Означава, че съм в менопауза. В критическата. Това поне знаеш ли какво значи?

— Сигурна ли си?

Тя му мята кисел поглед, но след това се засмива, изсумтявайки.

— Би следвало да ги знам тези неща, не е ли така?

— Миличка… ти си само на тридесет и девет.

— Жените в моето семейство започват отрано и приключват рано. Сестра ми Пат влезе в критическата на тридесет и шест. Емоционално нестабилна съм. Както по всяка вероятност си забелязал.

— И защо не ми каза?

— Защото това значеше да го призная пред себе си. — Тя въздъхва. — Последният ми цикъл дойде преди четири месеца и беше съвсем лек, само няколко капчици. Оттогава насам… суша. — По бузата ѝ се стича сълза. Само една. Тя пуска полуизпушената цигара в чашата с вода и закрива очи с ръка. — Чувствам се пресушена, Франки. Стара, използвана, негодна за любов. Държах се с теб като кучка, за което съжалявам.

Той изгася цигарата си, оставя чашата на нощното шкафче и прегръща съпругата си.

— Обичам те, Санди. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.

— Благодаря ти, скъпи.

Тя се пресяга покрай него, опирайки гърда в бузата му, и угася лампата. За миг — не повече от секунда — екранът на телефона ѝ проблясва в червено.

В мрака Санди Уилсън се усмихва.

Ако разказът ви е харесал, може да подкрепите благотворителната кауза на Стивън Кинг на този адрес — https://www.humblebundle.com/books/humble-charity-red-screen-stephen-king-books

Вицепрезидентката на САЩ. — Бел. прев.

Прозвище на президента Джо Байдън. В свободен превод може да звучи като «Джо БеДеЖето»; прякорът идва от факта, че Байдън всеки ден в продължение на тридесет и шест години се вози на «Амтрак» (държавната компания, която се грижи за междуградската пътническа железопътна система в САЩ), след като през 1972 година губи съпругата и дъщеря си в автомобилна катастрофа. — Бел. прев.