Лени поклаща глава:
— Всъщност, ако се замислите и си спомните, онова, което в действителност ви казах, е че съм го направил .
— С други думи — убили сте съпругата си. Арлийн Крокър.
— Тя не беше моя съпруга.
Уилсън вади бележника от вътрешния джоб на сакото си и се консултира със записките си.
— Арлийн Крокър не е ли ваша съпруга?
— Не и днес. Не и през последната година. — Той се замисля. — Може би и повече. Трудно е да се каже със сигурност.
— Казвате, че сте убили непозната? Жена, която по някаква случайност е изглеждала като съпругата ви, с която сте били женени девет години?
— Да. — Лени наблюдава търпеливо Уилсън. По лицето му се чете: « Евентуално ще почнеш да задаваш правилните въпроси, ала не очаквай от мен да ти помогна да стигнеш до тях ».
— Тоест… когато тестваме ДНК-то от кръвта в кухнята ви и по ризата ви, няма да получим съвпадение със загиналата жена?
— О, по всяка вероятност ще съвпадне. — Лени кимва разбиращо. — Почти сигурен съм, че ще съвпадне. Въпреки че се надявам, че онези от вашите, които са по научната част, ще потърсят следи от особени… м-м-м… — Той се замисля, докато открие правилната дума. — Особени компоненти . Не мисля, че ще откриете, но все пак е разумно да потърсите. Очакванията ми са да отида в затвора за убийството на онова нещо, но определено бих предпочел да остана на свобода.
Уилсън изведнъж разбира за какво иде реч. Крокър вече се е подготвил да пледира невменяемост.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Лени? Че жена ти е била обладана от зли духове? Помогни ми да разбера какво искаш да ми обясниш.
Лени се замисля.
— Не мисля, че това е точният начин да опишеш случилото се. Когато някой е обладан от зли духове — поправете ме, ако греша, детектив — се появява някакъв дух, или може би демон, и поема владението върху тялото на въпросната личност… ала истинският човек все още е някъде вътре. Като затворник. И вие ли така смятате?
Уилсън е гледал «Екзорсистът» и още няколко подобни филма, затова кимва.
— Горе-долу. Със съпругата ви не се ли е случило точно това?
— Не. Тя умря, когато онова се появи. Всички така правят.
— «Всички»? Кои са тези «всички»?
— Засега не са много, като се има предвид общата бройка на населението на Земята — почти осем милиарда, може да проверите в Гугъл, ако не вярвате — но стават все повече и повече с всеки изминал миг. Превземат ни, детектив. Това е перфектната маскировка. Ние сме перфектната маскировка.
Уилсън се преструва, че обмисля това. Онова, което в действителност си мисли, е че целият този разговор няма да свърши никаква работа на областния прокурор. Процедурата ще е дълга и заплетена — няколко психиатъра, призовани от прокуратурата, плюс собственият доктор на Крокър. Уилсън хич няма да се изненада, ако номерът на някой психиатър вече не е записан и поставен на бързо набиране в телефона на Крокър.
— Извънземни?
Върху лицето на Крокър се изписва « Е-е-е, разгеле! ».
— Точно така. Извънземни. Нямам представа дали идват от космоса или от някакво паралелно измерение. Хората в Интернет не са единодушни по този въпрос. Лично според мен идват от космоса. В това има смисъл, понеже… — Той се навежда напред с изражение на човек, който обяснява нещо напълно разумно. — Скоростта на светлината, сещате се.
— Какво за нея?
Не че на Уилсън му пука. Почва да му доскучава. Онова, което в момента го интересува, е багета с шунка и пуешко от магазинчето надолу по улицата. И едно «Марлборо» след това.
— Космическите кораби не могат да пътуват със скорост, по-голяма от тази на светлината, понеже ще се върнат назад във времето или просто ще се разпаднат. Това казва науката. Но чистото съзнание , детектив… ето това вече може да направи скока през пространството. Само че когато се озоват тук, им трябват тела. Сигурно ще умрат, ако не си намерят тела. В момента върви начален стадий от нашествието, но ако световните правителства не помъдреят, ще започнат да пристигат с хиляди, стотици хиляди, милиони .
Докато говори, Крокър се е навел напред, подпрян на окованите си с белезници ръце. Сега обаче се обляга назад.
— Всичко си го пише в Интернет.
— Бас ловя, че е точно така, Лени. Бас ловя, че Камала Харис [1] Вицепрезидентката на САЩ. — Бел. прев.
е една от тях и само чака Амтрак Джо [2] Прозвище на президента Джо Байдън. В свободен превод може да звучи като «Джо БеДеЖето»; прякорът идва от факта, че Байдън всеки ден в продължение на тридесет и шест години се вози на «Амтрак» (държавната компания, която се грижи за междуградската пътническа железопътна система в САЩ), след като през 1972 година губи съпругата и дъщеря си в автомобилна катастрофа. — Бел. прев.
да сдаде багажа, за да докопа кормилото на властта. — Той се изправя. — Мисля, че трябва да се върнеш в килията си и да обмислиш всичко това, преди да се изправиш пред съда. И — просто приятелски съвет от мен — ти е необходим добър адвокат. Понеже само много добър адвокат може да накара съдебните заседатели да се вържат на тази история.
Читать дальше