Стивен Кинг - Червеният екран

— Седнете, — тихо промълвя Лени. — Ще искате да чуете това.

Уилсън поглежда часовника си и решава да отпусне още пет минути на Леонард Крокър. Може би дори десет. Може пък и да успее да разбере дали човекът срещу него се мъчи да го изиграе или наистина е луд за връзване. Би трябвало да съумее да го стори безпроблемно; нали в края на краищата е детектив.

— Преди пет или шест години някой успя да проумее какво се случва, детектив. Всичко го има в Даркнет, детектив, и се разпростира навсякъде като мастило във вода.

— Убеден съм, че е така. — Уилсън вече не се усмихва. — Заедно с новините за демократите, които пият човешка кръв, със сайтовете, които събират мераклиите за грубичък секс, клиповете с премазани животни и детската порнография. Убил си съпругата си, Лени. Това, което трябва да направиш, е да зарежеш тия простотии и да се замислиш над цялата ситуация за мъничко. Наръгал си я с касапски нож и си я наблюдавал как умира.

— Те се променят. Стават нетърпеливи, раздразнителни и критични. Не се задоволяват просто да са тук — искат да доминират. Само че имаме шанс. Някакъв компютърен магьосник успя да открие начин да ги разпознаваме. Ако оцелеем, във всяка страна по света ще му издигнат паметник, сигурен съм. Извънземните задействат дълбока команда, разбирате ли? Автоматично. Безпогрешно. Засега за това знаят само няколко човека, ала информацията се разпростира все повече и повече. Нали именно в това е толкова добър Интернет — в разпространяването на информация.

« Да не забравяме и психическите заболявания », — мисли си Уилсън.

— Това ще е надпревара. — Очите на Лени са широко отворени. — Състезание с времето.

— Опа, чакай малко, я дай назад! Казваш, че си убил съпругата си, понеже е станала раздразнителна и е почнала да те критикува?

Лени се усмихва.

— Не говорете глупости, детектив. Много жени мрънкотят — това ми е добре известно. Лесно е човек да не обърне внимание на ранните признаци.

Той разперва ръце, доколкото му позволяват белезниците. Което не е кой знае колко.

— Мисля, че щом е била омъжена за теб, Арлийн е имала доста поводи да бъде раздразнителна и да те критикува — отбелязва Уилсън.

— Почна да се драчи, — промълвя Лени. — Да се драчи, да се драчи и пак да се драчи. Отначало просто изпаднах в депресия…

— Старото самомнение се почувства наранено, а?

— След това станах подозрителен.

— И моята жена се драчи от време на време, — възразява Уилсън. — Обича да повтаря, че колата ми прилича на кочина на колела, почва да ми пили на главата, ако не смъкна седалката на тоалетната чиния… Само че и през ум не ми е минавало да се нахвърля върху нея с касапски нож.

— Видях червения екран. Само за секунда-две, така че те да не го видят. Но когато го видях, вече знаех.

— А това, което аз знам, е че този разговор приключи. — Уилсън се извръща към огледалото на стената вляво от него и показва със знак, че е готов.

— Неусетно е, — казва Лени. Погледът му, прикован върху Уилсън, е изпълнен едновременно със съжаление и превъзходство. — Като онази история, в която жабата се сварява, като котлонът се усилва бавно и полека. Отнемат ти всичко. Отнемат самоуважението ти, и когато изпиташ слабост… — Той изпъва ръце напред, колкото му позволява веригата, и прави жест, все едно души някого. — … отнемат живота ти.

— Жените, така ли?

— Жените, мъжете… След това следващият, който се появи.

— С други думи, не става въпрос за «Екзорсистът», а за «Нашествието на крадците на тела».

Усмивката на женоубиеца става още по-широка:

— Точно така!

— Продължавай да се придържаш към тази версия, Лени. Да видим дали ще свърши работа.

Уилсън се прибира в седем без петнадесет. Санди е във всекидневната и гледа вечерните новини. На кухненската маса са подредени прибори за един човек. Изглежда самотно.

— Здрасти, скъпа — изрича Уилсън.

— Вечерята ти е във фурната. Пилето сигурно е станало на подметка. Каза, че ще се прибереш към пет.

— Изникна нещо.

— За теб винаги изниква нещо.

Наистина ли бе обещал на Санди, че ще се прибере към пет? Уилсън честно не помни. Помни обаче Крокър — който по всяка вероятност търка наровете в ареста — който му казва «Неусетно е».

Вади пилето и картофите от фурната и си сипва грах от тенджерата на котлона. Решава, че картофите ще са поносими, ала пилето и грахът изглеждат древни и неапетитни.

— Взе ли дрехите от химическото чистене?