Нэнси Кресс - Братовчедите от вчера

— Приемам задължението.

И тя му каза.

Ноа остана с отворена уста. Не можеше да се контролира, макар че това беше много грубо. Лаамох; се стараеше да не го погледне; вероятно беше очаквала подобна реакция.

Ноа стана и излезе от градината.

Някакъв прочут поет — Мариан не си спомняше точно кой — беше казал: „Мисълта е заразна. В случая с някои мисли, тя се превръща в епидемия.” Мариан лежеше в карантинната камера и усещаше епидемията в мозъка си. Извършеното от Елизабет, заразата в тялото й, трансформацията на Ноа, смъртта на Еван — мислите се хранеха от клетките й, изгаряха мозъка й.

Елизабет изучава сложното разположение в Мисията: „Къде живеят денебците?" „Ето зад тези врати”

Ноа с неговите огромни извънземни очи.

Еван я насърчава да се срещне с извънземните и пише с главни букви върху книжната торба от суши: „ШАНС ВЕДНЪЖ НА ШЕСТ ХИЛЯДИ ЖИВОТА!“ Броят на поколенията от Митохондриалната Ева досега.

Тя със смъртоносната зараза в тялото си. Елизабет, Ноа, Еван, спорите — беше почти облекчение, когато посланик Смит се появи зад стъклото.

— Доктор Дженър — каза таванът в превод с нормална интонация. — Толкова съжалявам, че пострадахте при този атентат. Казали сте, че искате да ме видите.

Не беше сигурна какво точно ще му каже. Как посочваш собственото си дете като терорист и го осъждаш на кой знае каква форма на правосъдие, разпространена сред извънземните? Ами ако това означаваше нещо като удавяне или разчекване, както е било едно време на Земята? Мариан си отвори устата и оттам излязоха думи, които нямаше намерение да изрече.

— Защо разрешихте на докторите Неймчек и Лойд да се заразят три пъти, когато това нарушава както нашата, така и вашата медицинска етика?

Лицето му, едновременно земно и извънземно, този образ, който завинаги ще й напомня за всичко, което Ноа беше направил на собственото си лице, не промени изражението си.

— Знаете защо, доктор Дженър. Беше необходимо за изследванията. Няма друг начин напълно да оценим реакцията на имунната система, така че да се доближим до създаването на антитела.

— Можехте да използвате своите хора!

— Не сме достатъчно хора, за да поставим някого под карантина.

— Можехте да проведете експеримента сами, като използвате земни доброволци. Щяха да се явят доброволци, като се има предвид какво очаква Земята. Така експериментът щеше да се спечели от вашата по-голяма експертиза.

— Тя не е много по-голяма от вашата, както знаете. Вашето научно познание се е развивало в различни посоки. Но ако бяхме спонсорирали експерименти със земни хора, каква щеше да бъде реакцията на земните?

Мариан замълча. Тя знаеше отговора. И двамата знаеха отговора.

— Вие сте заразена, доколкото знам — каза той. — Ние не сме причинили заразяването ви. Но сега нашите народи могат да работят по-открито за създаването на лекарства или ваксини. И Земята, и Свят ще ви бъдат безкрайно благодарни.

Благодарност, на което тя нямаше да може да се радва. След около два дни щеше да умре от споровата болест.

Но все още трябваше да му каже за Елизабет.

— Посланик Смит…

— Трябва да ви покажа нещо, доктор Дженър. Ако не бяхте изпратили да ме повикат, щях сам да дойда веднага след като ми съобщиха, че сте дошли в съзнание. Вашият лекар направи аутопсия на терориста. Това, между другото, е полезна дума, която не съществува на Свят. Ще я заимстваме. Лекарите намериха нещо сред масата телесни тъкани. То е гравирано на титан, вероятно за да преживее взрива. Генералният секретар Десай предполага, че е поставено, за да се посочи чия е заслугата за извършеното, нещо като „лого”. И други хора се съгласиха с него, но оспорваха значението. Бихте ли ни помогнали? Възможно ли е да е свързано с някоя от жертвите? Вие бяхте близка приятелка на доктор Бланфорд.

Той вдигна нещо близо до стъклото: плоско парче метал, около три квадратни инча. Нарисуваното на него беше твърде дребно, за да може да го види от леглото си.

— Ще помоля доктор Потър да ви го донесе — каза Смит.

— Не, недейте. — Ан трябваше да облича скафандър и да премине през двойната шлюзова камера с респиратор. Трескавият мозък на Мариан не можеше да чака толкова дълго. Тя издърпа катетъра и тихо изохка при неочакваната болка. После стана от леглото и повлече Стойката за венозна инфузия към стъклената бариера. Ан започна да се възмущава, но Мариан не й обърна внимание.

На квадратното парче метал беше гравирана стилизирана лилава ракета с поникнали по нея листа.