Элан Мэстай - Всички наши грешни дни

Ето как започва бъдещето.

Татко ще проучи изчерпателно техническите спецификации на Двигателя Гьотрайдер и това, което ще открие, ще го побърка. Въпреки че, знаете, аз вече му казах какво може да прави. Разликата между фантазиите на вероятно психически разстроения му син и действителната машина, излъчваща зета-джаули чиста енергия, ще се окаже неизненадващо огромна. Татко ще е убеден, че носим отговорност да я обявим на света колкото може по-скоро, тъй като е един от най-великите научни пробиви в човешката история.

Като група, ще изберем по-разумен подход.

Ще учредим компания. Аз, Пени, Грета, мама и татко ще споделим 50,1 процента, по 10,02 процента на всеки, а Лайънъл ще вземе 49,9 процента, които ще прехвърли на Ема в деня, в който Джером умре. Въпреки че Лайънъл няма да иска нищо повече от това да потвърди бащинството си, ще зачете желанието на Урсула съпругът й никога да не научи истината. Поне не със сигурност.

Грета ще възрази, че светът, в който Лайънъл щедро направи Двигателя достъпна технология за всеки, разполагащ с необходимите средства, за да построи такъв, е свят отдавна изчезнал. При корпоративния контрол и политическата корупция, окопали се още пет десетилетия в глобалната цивилизация, ще се наложи да се справим с въвеждането на тази епохална технология с много повече предпазливост, отколкото прояви другият Лайънъл на смъртното си ложе в 1965 г.

Грета е започнала да чете много, откакто й отнеха предишната компания заради излишък на претенциозно чувство за превъзходство и липса на бизнес проницателност, черти, за чието премахване се труди много упорито. Особено е завладяна от един френски философ на име Пол Вирилио, който пише за „Злополуката“ — идеята, че всеки път, когато въвеждаш нова технология, въвеждаш и злополуката на тази технология, тъй че имаш отговорност да предвидиш не само доброто, което тя прави, но и лошото, което може да причини, не само блясъка, но и разрухата.

Споменах преди за тази идея, но там, откъдето идвам, беше дефинирано другояче. Може би никоя идея не е изобщо изгубена. Може би просто чака някъде във въртопа някой друг да я измисли.

Складът на Лайънъл е оборудван за масово производство на двигатели и започваме да го правим веднага. Всички компоненти са налице, но разбира се, не искаме никакви катастрофални повреди. Ще трябва да са напълно безупречни. За щастие, Лайънъл имаше много време да ги усъвършенства.

Татко ще използва периода на производство и изпитание, за да напише книга, първата след толкова много оклеветения му, изпъстрен с каламбури наръчник по пътуване във времето. Той с радост ще разбере, че Лайънъл всъщност го е чел, и двамата ще прекарат много нощи, увлечени в тайнствени, непроницаеми дискусии както по теоретичната наука, така и за практическите й приложения. Книгата ще бъде за Лайънъл, за неговия живот, неговия труд, как Двигателят се появи и какво означава той за света. Ще пропусне няколко ключови лични подробности. Бихме искали да променим света, без да нараним никого. Ще се окаже една от най-продаваните биографии, публикувани някога. Каламбурите ще са много малко.

Целта на компанията ще е да направим технологията свободно достъпна за всички, безплатно. Но Грета ще ни убеди да сме предпазливи, поне в началото. Ще се намерят твърде много хора, които ще възприемат това, което правим, като екзистенциална заплаха. Тъй че ще трябва да ги свалим от борда.

Грета ще има план. Убедена е, че парите са условност, понеже имат власт само защото хората им придават власт, като оживяла масова халюцинация, голем от безброй нули. Ще прегърнем тази условна власт и ще я използваме — за да изкупим всяка компания, която би могла да ни застраши. За това ще трябват няколко трилиона долара. Но една машина, която произвежда неограничена енергия, е също така система за доставка на неограничено богатство.

Грета ще се окаже брутално агресивен административен корпоративен директор. Докато подготвяме пускането на Двигателя, тя ще отработи врътките в дългосрочната си стратегия за снабдяване на пазара със стабилен поток от изобретателски джунджурии, с които Лайънъл беше обзавел дома си.

Интересът на мама във всичко това ще се окаже политически. Ще мисли за един прост резултат — никога повече война, никога. Ще види Двигателя не като неограничена енергия или неограничени пари, а като машина за неограничен мир. Иска всяка личност на планетата да е свободна да чувства това, което чувства, свита в кресло в един слънчев следобед, четейки роман, написан в друг век — да няма никакви грижи. Ще се стреми да превърне този век в друг век, лош сън, от който човечеството най-после се е събудило.