Джо Холдеман - Вечният мир

Университетското градче беше пусто и красиво, розовите пъпки и азалиите цъфтяха под яркосиньото тексаско небе. Въртеше бавно педалите, отпускаше се и навлизаше в истинския живот, или в удобната илюзия. Колкото повече време прекарваше включен, толкова по-трудно му ставаше да възприеме този мирен, едноизмерен свят като истински. Различен от света на звяра с двайсет ръце; на бога с десет сърца.

Поне вече нямаше менструации.

Положи отпечатъка на палеца си и вратата се отвори. Амелия вече бе станала в девет тази неделна сутрин и беше под душа. Реши да не я изненадва там. Душовете бяха опасно място — веднъж се бе подхлъзнал, докато експериментираше с една несръчна тийнейджърка на неговите години и работата се свърши с разцепена брада, сума натъртвания и като извод — антиеротично отношение към мястото (а и към момичето на практика).

Затова седна на леглото й, зачете се във вестника и зачака водата да спре. Тя си напяваше някакви мелодии весело, превключваше душа от фин спрей на остра струя и обратно. Джулиан си я представяше там и едва не промени решението си. Но все пак си остана напълно облечен на леглото и се престори, че чете.

Тя излезе, като се бършеше с пешкира, и се сепна леко, щом видя Джулиан; но бързо се съвзе:

— Помощ! Някакъв непознат мъж е в леглото ми!

— Смятах, че харесваш непознати мъже.

— Само един.

Тя се разсмя и се отпусна до него — топла и влажна.

Всички ние, механиците, говорим за секса. Със самото включване автоматично се постигат две неща, които нормалните люде преследват в секса и понякога в любовта: емоционалното свързване с другия и проникването, тъй да се каже, във физическите тайни на противоположния пол. Тези неща стават автоматично и моментално, когато си включен, веднага след като пуснат в действие системата. А когато те изключат, това вече е тайнство, което всички сте споделили, и затова се говори за него толкова подробно, колкото и за всичко останало.

Амелия е единственият цивилен човек, с когото съм разговарял обстойно на тази тема. Тя е силно заинтригувана и би опитала, ако имаше възможност. Но би загубила общественото си положение, а може би и много повече.

От осем до десет процента от хората, които преминават през инсталирането, или умират на операционната маса, или, още по-лошо, си тръгват с напълно увредени мозъци. Дори онези, чиято операция по присаждането на жака е сполучлива, са застрашени от увеличена честота на мозъчни и сърдечносъдовите злополуки, включително фатални инсулти и инфаркти. При механиците на големи увеличението е десетократно.

Амелия е в състояние да си позволи операцията — притежава средствата и би могла да прескочи до Мексико сити или до Гуадалахара, да й я направят в някоя от клиниките там; но автоматично ще изгуби положението си: жилище, пенсионно осигуряване, всичко. В повечето трудови договори има „жак-клауза“; поне при всички учени е така. Хора като мен са изключение, защото не сме го направили доброволно, а да бъдат дискриминирани хора, намиращи се вече на военна служба, е противозаконно. Освен това Амелия е твърде възрастна, за да постъпи на военна служба.

Когато се любим, понякога я усещам да гали студения метален диск в основата на черепа ми, сякаш се опитва да проникне там. Не мисля, че го прави съзнателно.

Амелия и аз сме близки от много години; излизали сме заедно дори още от времето, когато бе ръководителка на докторската ми дисертация. Но връзката ни не придоби физически измерения, докато Каролин не умря.

Каролин и аз бяхме включени за първи път по едно и също време; включиха ни във взвода през един и същи ден. Това беше мигновена емоционална връзка, макар че нямахме почти нищо общо помежду си. И двамата бяхме чернокожи южняци (Амелия е бледа бостънчанка от ирландски произход), и двамата — още студенти. Но тя не беше интелектуалка; нейният докторат трябваше да бъде на тема „Творчество и гледане“. Аз никога не гледам куба, а тя не би разпознала едно диференциално уравнение, дори ако то я нападне изотзад и я ухапе по дупето. Нямахме никакво разбирателство на такова равнище, но това изобщо не беше важно.

Изпитахме физическо привличане един към другиго по време на тренировките, през онзи пехотински период, който трябва да преминеш, преди да те напъхат в голема; успявахме да откраднем по няколко минути — три пъти — за прибързан и отчаяно страстен секс. Дори при нормални обстоятелства такова начало би било твърде напрегнато. След това ни включиха и стана нещо, което надхвърли всичко, дето бяхме очаквали и двамата. Сякаш животът беше един голям пъзел и ние най-неочаквано се бяхме сдобили с парченце от него, което никой друг не можеше да открие.