Джо Холдеман - Вечният мир

— Хората го правят непрекъснато — рече тя язвително, разбрала какво изпитвам. — По-безопасно е от жака, а освен това е обратимо.

— О, обратимо! Да отнесеш някой чужд грездей.

— Уф, и вие, мъжете, с вашите грездеи! Предимно някаква си биологична тъкан.

— Свикнал съм да не се разделям с моя.

Карин е била мъж, докато е навършила осемнайсет години и е получила правото да се обърне към „Национално здраве“ за промяна. Преминала няколко теста и там се съгласили, че ще е по-добре, ако я обърнат в приемащата страна.

Първия път това е безплатно. Ако поиска да стане отново мъж, ще трябва да плати. Две от „джилките“, които Ралф харесваше, бяха бивши мъже, които се опитваха да спечелят достатъчно пари, за да си откупят отново грездеите. Какъв чудесен свят!

Хората извън държавните служби разполагаха с легитимни начини да спечелят пари, макар малцина да получаваха колкото проститутките. Учените вземаха малки стипендии, малко по-големи бяха те за преподавателите, а трохи — за онези, които се занимаваха само с изследвания. Марти бе шеф на факултета си и бе световноизвестен авторитет по въпросите на интерфейса мозък-машина и мозък-мозък, ала въпреки това получаваше по-малко, отколкото преподаващ асистент като Джулиан. Получаваше по-малко дори от изпомацаните сервитьори в „Специалната съботна вечер“. И досущ като хората с неговото положение, Марти изпитваше перверзната гордост да е непрекъснато без пари — той бе прекалено зает , за да прави пари. А пък и рядко се нуждаеше от неща, които могат да се купят с пари.

Можеш да си купиш разни работи с пари — като например предмети на занаятчийството или оригинални произведения на изкуството, както и различни услуги: масаж, проститутка, да си позволиш да имаш иконом. Повечето от хората обаче си харчеха парите за ограничаваните неща — неща, които правителството ти позволява да имаш, но не ти позволява да имаш достатъчно .

Така например всеки имаше право на три кредита за забавление на ден. С единия можеш да идеш на кино или да се спуснеш с влакчето на ужасите, да покараш час състезателна кола по писта или да влезеш в заведение като „Специална съботна вечер“.

След като те пуснат вътре, можеш да си седиш безплатно цяла вечер, освен ако не пожелаеш нещо за ядене и пиене. Храната в ресторантите варираше между един и трийсет кредита, в зависимост от вложения в нея труд, но менюто имаше и доларов еквивалент, в случай че си изразходвал всичките си кредити и разполагаш с пари.

С обикновени пари обаче не можеше да си купиш алкохол, освен ако не си в униформа. Имаш право на една унция алкохол на ден и за правителството нямаше значение дали ще си позволиш две малки чаши вино всяка вечер, или ще гуляеш един път месечно с две огромни бутилки водка.

Тъкмо поради това въздържателите и униформените бяха особено търсени в компанията на някои любители на чашката — и, както и може да се очаква, не спомагаха за намаляване броя на алкохолиците. Хората, които се нуждаеха от алкохол, или го намираха, или си го правеха.

За пари се предлагаха и незаконни услуги, всъщност това бе най-активната част от доларовата икономика. По-несъществените дейности, като домашната дестилация на алкохол или проституирането, или биваха пренебрегвани, или се оправяха с малки, постоянни подкупи. Но имаше и големи оператори, които въртяха много пари от твърди наркотици или от услуги като поръчковите убийства.

Някои от медицинските услуги, като инсталирането на жак, козметична хирургия и операция за смяна на пола, на теория се предоставяха безплатно от „Национално здраве“, но малцина успяваха да се сдобият с всички необходими документи. Преди войната Никарагуа и Коста Рика бяха страните, в които можеше да си купиш „медицина на черно“. Сега това бе Мексико, макар и мнозина от лекарите да имаха никарагуански или костарикански акцент.

Темата за медицината на черно бе повдигната на следващото петъчно събиране. Рей се бе върнал от кратка почивка в Мексико. Не беше тайна, че е ходил там, да му свалят някой и друг килограм тлъстини.

— Предполагам, че предимствата са по-големи от риска — Рече Марти.

— Наложи ли се да одобриш отпуска му? — попита Джулиан.

— Проформа — отвърна Марти. — Жалко, че не можа да си вземе болнични. Мисля, че никога не се е възползвал от тях.

— Е, това си е суета — каза Белда с разтреперан глас. — Мъжка суета. На мен си ми харесваше и така, дебел.

— Той не искаше да си легне с теб , скъпа — рече Марти.