— Или никога да не се изключваш — рече Белда. — Да се изключваш само колкото да хапнеш или да спиш, или да идеш до тоалетната. Това наистина е привлекателно. Милиарди зомбирани хора, които временно се превръщат в експерти по физика и японски. Във всичките си, тъй да се рече, будни часове.
— Това ще трябва да се регулира — рекох, — поне засега. Хората ще прекарат включени две седмици, за да се хуманизират. Но след това…
Входната врата се отвори толкова рязко, че се удари с трясък в стената, и трима едри полицаи с автомати влязоха в стаята. Следваше ги по-дребен невъоръжен полицай.
— Имам заповед за задържането на д-р Марти Ларин — рече той на испански.
— За какво е заповедта? — попитах. — Какво е обвинението?
— Не ми плащат, за да отговарям на негри. Кой от вас е д-р Ларин?
— Аз съм — отвърнах на английски. — Можете да ми отговорите.
Той ме погледна така, както не бяха ме поглеждали от години, дори в Тексас.
— Замълчи, чернилко. Един от вас, белите, е д-р Ларин.
— За какво е заповедта? — попита Марти на английски.
— Вие ли сте професор Ларин?
— Аз съм и разполагам с определени права. За които вие знаете.
— Нямате право да отвличате хора.
— Предполагаемият отвлечен мексикански гражданин ли е?
— Знаете, че не е. Той е представител на правителството на Съединените щати.
Марти се изсмя.
— Тогава ви предлагам да изпратите някой друг представител на правителството на Съединените щати. — И обърна гръб на дулата. — Докъде бяхме стигнали?
— Отвличането е престъпване на мексиканските закони. — Лицето му почервеняваше, досущ като на ченге в някой комикс. — Без значение кой кого е отвлякъл.
Марти взе преносим телефон и се обърна.
— Това е вътрешен проблем между две институции на правителството на Съединените щати. — Пристъпи към мъжа, хванал телефона като оръжие, и премина на испански: — Ти си едно насекомо между две тежки скали. Искаш ли да се обадя и да наредя да те смачкат?
Ченгето отстъпи назад, но сетне възвърна самообладанието си.
— Не знам за какво говорите — рече на английски. — Заповедта е ясна. Трябва да дойдете с мен.
— Глупости.
Марти натисна един бутон и разви кабела на свързващия жак от апаратчето. Щракна го в тила си.
— Искам да знам с кого се включвате! — Марти се вторачи в него с леко заблуден поглед. — Кабо! 35 35 Cabo (исп.) — край. — Б.прев.
— Онзи направи жест и един от въоръжените му придружители заби дулото си под брадата на Марти.
Марти посегна бавно и, се изключи. Пренебрегна оръжието и се вгледа в лицето на дребния полицай. Гласът му беше разтреперан, но твърд:
— След две минути можете да се обадите на началника си Хулио Кастеняда. Той ще ви обясни подробно как неволно едва не допуснахте ужасна грешка. А може би просто ще решите да се върнете в казармата си. И да не безпокоим повече команданте Кастеняда.
Погледите им се сключиха в един дълъг миг. Ченгето врътна глава настрани и редникът дръпна оръжието си. Без да изрекат и дума, четиримата се изнизаха навън.
Марти затвори вратата подире им.
— Това струваше скъпо — рече. — Включих се с д-р Спенсър, а той, от своя страна — с някого от полицията. Платихме на Кастеняда три хиляди долара, за да отмени заповедта.
— В дългосрочен план парите нямат значение, защото можем да произведем каквото и да е и да го продадем. Но вече не става дума за дългосрочните ни планове. Спешните случаи ни връхлитат един подир друг.
— Докато някой не разбере, че разполагате с наномашина — рече Реза. — Тогава няма да дойдат само шепа полицаи с автомати.
— Тези хора не са ни открили по телефонния указател — намеси се Ашър. — Сигурно е чрез някой от екипа на вашия д-р Спенсър.
— Прав си, разбира се — отвърна Марти. — Тъй че най-малкото знаят, че имаме достъп до наномашина. Спенсър обаче смята, че дължим правото си да използваме наното на правителствени връзки, за които не мога да му кажа. Точно това ще бъде съобщено и на тези полицаи.
— Туй понамирисва, Марти — рекох. — Яко понамирисва. Рано или късно ще докарат пред вратата танк и ще поставят исканията си. Колко време трябва да останем тук?
Той отвори бележника си и натисна един бутон.
— Всъщност зависи от Инграм. Трябва да бъде хуманизиран в рамките на шест-осем дена. Независимо от това, аз и ти трябва да сме в Портобело на двайсет и втори.
Седем дена.
— Нямаме обаче авариен план. Ако правителството или мафията съберат две и две…
Читать дальше