Джо Холдеман - Вечният мир

— Тогава защо никой не реагира? — попита Реза.

Тя продължи да поклаща глава.

— Бяхме толкова… толкова заети. Би трябвало аз да…

Остави чинията си и бръкна в чантичката си да потърси телефон.

— Не бива да… — понечи да каже Марти.

— Няма да звъня на никого. — Тя набра няколко числа от паметта на апарата. — Но изобщо не съм проверявала дали има отзвук от онова обаждане! Просто предположих, че всички са го получили… о, по дяволите! — Обърна апаратчето обратно. На дисплея се появи бърканица от числа и букви. — Онзи негодник е влязъл в моята база данни и я е шифровал. През тези четирийсет и пет минути, в които пътувах до Далас, за да се обадя.

— Боя се, че е още по-лошо — каза Мендес. — Аз бях включен с часове с него. Той не го е направил; не мислеше за това.

— Иисусе Христе! — прозвуча гласът ми в настъпилата тишина. — Нима е някой от нашия факултет? Някой, който би могъл да дешифрира файловете ти и да ги разбърка.

Тя продължаваше да гледа вторачено текста на дисплея.

— Погледнете това.

Нищо не можеше да се разбере, освен последните две думи:

БЮ!Ж!И!Я! ВЮ!Л!Я!

Необходимо е време информацията да се процеди през една клетъчна система. От мига, в който Амелия откри доказателства, че „Чукът на Бога“ е съсипал файловете й, измина цял ден, докато най-висшите ешелони узнаят, че Бог им е дал начин да доведат нещата до Последния ден: единственото, което трябваше да сторят, бе да попречат някой да се намеси в работата по проекта „Юпитер“.

Не бяха тъпаци и сами знаеха това-онова за „врътките“. Пускаха нарочно „новини“, че имало крайно настроени консерватори, които искали да убедят обществеността, че Проекта бил инструмент на Сатаната; че продължаването му ще доведе до края на света. До края на Вселената! Би ли могло да има нещо по-нелепо? Един безобиден проект, който, ако се задвижи, няма да навреди никому, а може да ни даде информация за това, как е възникнала Вселената. Нищо чудно, че онези религиозни фанатици искат да му попречат! Той би могъл да докаже, че Бог не съществува!

Онова, което доказваше, разбира се, бе, че Бог наистина съществува и ни призовава да се завърнем в лоното му.

Ендърът, дешифрирал и унищожил файловете на Амелия, бе не кой да е, а самият Макро, нейният титулярен шеф, който беше извън себе си от радост, че онази част от плана, за която бе отговорен, се изпълняваше перфектно.

Участието на Макро помогна на другия План — по-скоро Плана на Марти, отколкото Божия — с това, че отвлече вниманието от изчезването на Амелия и Джулиан. Той бе наредил на Инграм да се отърве от Амелия и предположи, че се е погрижил в същото време и за чернокожия й приятел — добре че едновременно се освободи и от двамата. Бе фалшифицирал оставките и на двамата, в случай че някой реши да провери. Бе прехвърлил преподавателските им задължения на други хора, които му бяха твърде благодарни, за да проявят любопитство, а вече се ширеха и доста слухове за тях, тъй че не му се наложи да изфабрикува прикриваща история. Млад чернокож и по-възрастна от него бяла жена. Вероятно бяха изтеглили парите си и бяха заминали за Мексико.

За щастие още пазех грубо нахвърления праобраз на статията в собствения си ноутбук. Амелия и аз можехме да го редактираме и да изпратим статията със забавяне, след като напуснем Гуадалахара. Ели Морган, която е била журналистка, преди да извърши убийство, предложи да напише опростена версия за всеобщо разпространение, както и друга — с всички уравнения, — предназначена за популярно научно списание. Щеше да е съвсем къса статия.

Персоналът изнесе изпразнените или пълни с кокали чинии и донесе сладкиши и плодове. Не можех да поема допълнително и една калория, ала Реза нападна и сладките, и плодовете.

— След като устата на Реза е пълна — рече Ашър, — нека аз поема от него защитата на дявола. Да предположим, че за да се хуманизираш, е необходимо само едно просто хапче. Правителството демонстрира как това ще подобри живота на всинца ни — или дори че животът може да бъде изтрит от лицето на Земята, ако не го вземем — и доставя хапчета на всички. Прокарват закон, който предвижда доживотен затвор за онзи, който не е взел хапчето. Колцина биха успели да не го вземат?

— Милиони — отвърна Марти. — Никой няма доверие в правителството.

— В същото време ти говориш не за хапче, а за сложна хирургическа процедура, която е успешна само в деветдесет и осем на сто от случаите и когато не сработи, обикновено или убива, или превръща пациента в идиот. При това положение хората ще хванат гората.