Грег Бир - Вечност

Значеха ли нещо в подобно общество понятия като свобода й индивидуалност? Още една бележка, още един въпрос.

Сред цялата информация Олми не намери нищо, което би имало някакво важно стратегическо значение — нито думичка за действията на джартите вътре в Пътя, за техните търговски партньори (ако имаше такива) или за крайните им цели (също ако имаше такива). Той реши да изстиска тази информация, дори ако се наложи да даде подобна в замяна.

А инак обмяната на сведения му приличаше на странен, непознат танц. В началото участниците пристъпват несръчно, после трескаво ускоряват темпото, достигат някакъв връх, а сетне преминават към по-умерена крачка.

Поне засега между тях беше налице почти пълно сътрудничество, Олми се съмняваше, че то ще просъществува дълго; в края на краищата джартът бе дошъл тук с определена задача и може би вече си даваше сметка за огромния период, изминал след пристигането му.

Значи просто дебнеше удобния момент.

Шишарк

Изпратеният от Корженевски частичен откри Олми на един остров в горите на Четвърта кухина. Прехвърлен в специално оборудвана сонда-следотърсач, частичният претърси кухината с помощта на инфрачервени датчици и откри общо седемстотин и петдесет души. Повечето бяха на групи от двама-трима, седемдесет обикаляха сами и само двама проявяваха подчертан стремеж към уединение. Частичният анализира топлинните характеристики на тези двама и се насочи към по-вероятния обект.

Подобно издирване би било немислимо при всякакви други обстоятелства, тъй като щеше да бъде сметнато за грубо вмешателство в личната свобода. Но Корженевски разбираше, че е необходимо Олми да се срещне лично с Мирски. Освен това се нуждаеше от подкрепата му при предстоящите дебати във Възела. Трудно щяха да се вслушат в съветите му, когато аргументите на Мирски бяха толкова убедителни. Как да спориш с боговете, дори когато съществуват някъде на края на времето?

За разлика от него, частичният нямаше подобни проблеми. От него се искаше да открие Олми, а след като го стори, да го доближи и да проектира съответните пикти, които го обозначаваха като призрак с определен статус.

От гледната точка на Олми всичко това изглеждаше сякаш Корженевски се е появил неочаквано в покрайнините на гората.

— Добър ден, сер Олми — рече призракът.

Олми направи опит да изплува от засипващия го поток информация и на лицето му се изписа чисто човешко раздразнение.

— Доста усилия ти е струвало — рече той.

— Случи се нещо необикновено — информира го призракът. — Нужно ни е личното ти присъствие в Трета кухина. — Олми го гледаше равнодушно. Все още не знаеше какво да мисли за неочакваната среща. — Трябва спешно да вземем решение за Пътя. Моят оригинал настоява да потеглиш незабавно,

— Повикването от страна на Възела ли идва?

— Не официално. Спомняш ли си Павел Мирски?

— Никога не сме се срещали. Но зная кой е.

— Той се завърна — произнесе призракът, като излъчваше трескаво допълнителни подробности.

Лицето на Олми се сгърчи от болка. Той потрепери, раменете му се отпуснаха и напрежението постепенно го изостави. Олми прекъсна потока на приемана отвътре информация и направи опит да се съсредоточи върху главното си съзнание и връзката си с Корженевски — някога негов учител, човекът, който беше променил изцяло живота — или по-точно животите му. Вестта за пристигането на Мирски постепенно придобиваше истинското си значение — тя беше колкото изненадваща, толкова и странна и’ интригуваща. Олми не се съмняваше в съобщението на призрака. Събитията очевидно бяха поели в нова, непредвидена посока.

— Има ли поне малко време да се поразтъпчем из гората? — попита Олми с усмивка.

Призракът само поклати глава и отвърна:

— Скоро ще дойдат да ни вземат.

— Блудният син — рече Корженевски, разпери ръце и притисна Олми в обятията си. Намираха се в едно от преддверията на сградата на Възела.

Олми се засрами. Корженевски го беше посрещнал с искрена радост, а той не смееше да му разкрие онова, което ставаше вътре в него. Все още се налагаше да следи бдително за равновесието между имплантатите и най-вече да държи под око убежището, което бе предоставил на джарта.

— Къде е Мирски? — попита той, надявайки се да избегне неудобни въпроси.

— С Гари Ланиер. Сесията на Възела е след два часа. Мирски ще говори пред пълна зала. Искаше преди това да се срещне с теб.

— Той истински ли е?