Грег Бир - Вечност

Физически Олми седеше на един камък недалеч от тясно поточе, загледан в утринната мъгла. Мислено изучаваше лабиринтите от различни социални слоеве в съзнанието на джарта, вече убеден, че информацията, която получава, е достоверна, а не фалшифицирана. Картината, която постепенно се оформяше, надхвърляше многократно всички познания на хората за техните врагове, събирани за немалкия период, през който бяха обитавали съвместно Пътя.

Този джарт беше изпълнител. Изпълнителите осъществяваха нарежданията на целевите възложители, от които се отличаваха както по форма, така и по начин на мислене. Изпълнителят беше нещо като работник, само че задачите, които получаваше, не бяха свързани с физически труд, а с умствен, Целевите възложители проектираха пътищата за осъществяване на определена политика. Те избираха кого да повикат от общата маса на изпълнителите, които се съхраняваха — както научи Олми — в нещо като аналог на Градската памет, само че в неактивна форма. В случай че за изпълнение на задачата беше необходимо материално тяло, то също се подбираше от съответния резервоар и можеше да бъде както биологично, така и механично, или смес от двете. Съществуваше и още една възможност, трети вид тяло, но Олми първоначално не можа да разбере чуждия термин — преводът му беше математическа форма, но липсваха каквито и да било допълнителни сведения за него.

Джартът не беше склонен да се разделя лесно с важна информация. Както и Олми.

Над целевите възложители стоеше управлението. Управлението създаваше политиката и предвиждаше резултатите с помощта на интензивно моделиране и симулиране. Управлението беше съставено от джарти в техните оригинални тела, без никакви допълнения или усъвършенствания, Членовете му бяха смъртни и им се позволяваше да преустановят съществуването си, или да умрат, след определен период на служба. Никога не прекопирваха съзнанията им. Олми беше озадачен от подобно необичайно и на пръв поглед недалновидно решение в иначе доста гъвкавото и аморфно общество на джартите, Не беше ли разточителство да се губи по такъв начин натрупаният безценен опит и познания, вместо просто да бъдат прехвърлени на следващото поколение? Той си отбеляза да поразрови допълнително из сведенията на джарта по този въпрос.

Над управлението и всички останали обществени нива беше командният наблюдател. В началото Олми не можа да схване неговата роля. Членовете на тази каста бяха неподвижни, лишени от телесна обвивка и обитаваха постоянно памет, различна от тази, където държаха неактивните изпълнители. Джартите командни наблюдатели — ако въобще можеха да се нарекат джарти — бяха лишени от всякакви емоции и притежаваха само чисто рационални способности. Изглежда, задачата им беше да събират информация от всички слоеве на обществото, да преценяват постигнатите цели и ефикасността на предприетите действия и да спускат препоръки на управлението.

Като цяло — отново за изненада на Олми — кибернетичните технологии на джартите нито притежаваха, нито познаваха изкуствено създадените програми. Всички процеси се осъществяваха от вградени съзнания на джарти, които по едно или друго-време са притежавали собствени тела. Тези съзнания запазваха постоянна връзка със спомените си, колкото и да бяха отдалечени от своята първоначална среда и независимо от броя на презаписите, измененията и усъвършенстванията. Напълно възможно беше някои от тях да помнят още времето преди завладяването на Пътя, когато джартите са обитавали само един свят — своя роден.

Съществуваше и друга възможност — джартите да се окажат сбор, комбинация от много различни същества, смесица от разнообразни култури.

Единствената каста в обществото на джартите, на която се позволяваше да се възпроизвежда по естествен път, беше тази на управлението. Нямаше никакви данни за телесната форма на членовете на тази каста. Олми постепенно започна да осъзнава, че физиологията на джартите е много по-маловажна, отколкото смятаха хората. Също като хората и джартите се бяха заели да усъвършенстват телата, с които ги бе надарила първоначално природата, но бяха стигнали много по-напред в този процес.

За Олми нямаше съмнение, че погледнато в перспектива, в процеса на своето развитие човешкото общество неминуемо ще достигне социална структура подобна на тази, която бяха изградили джартите. Въпреки опитите на неогешелистите за възраждане на остарелите и забравени форми на общуване и съществуване.