Грег Бир - Вечност

Ако се съдеше по онова, което бе сполетяло Бени и Мар Келен, а също и предишните изследователи, съзнанието на джарта беше в състояние да действа според алгоритъма на Тейлър. При това в момента на неговото залавяне хората дори не са познавали този алгоритъм.

По-нататък: останало все същата непозната територия, съзнанието на джарта било преместено в специално пригодено хранилище на петата кухина, където изследванията продължавали със затихващо темпо и накрая били преустановени напълно — преди около столетие, за да потънат в забрава заедно,с обекта.

Твърде ценен, за да бъде унищожен, твърде опасен, за да бъде изучаван…

Що се отнася до изследователите, те постепенно се прехвърлили в Градската памет — всеки, когато му дошло времето. Повечето били гешелисти и напълно естествено избрали Пътя, когато дошъл моментът на Разделянето. Това обясняваше липсата на запитвания по въпроса през последните четиридесет години, но не и дванадесетгодишното мълчание преди това.

За всеки случай Олми поиска пълен списък на всички потребители на документите и го прегледа внимателно. Оказа се, че през последните сто и петдесет години са били осъществявани само няколко достъпа — през периоди от трийсет до петдесет години. Във всеки един от случаите името на потребителя беше изтрито — хитър трик, но може би не напълно. Олми прегледа дължината на изтритото пространство в паметта и откри, че винаги е равна на петнадесет единици. Всичко това навеждаше на мисълта, че през последните сто и петдесет години само един човек е проверявал целостта на документите и всичко ли е наред със скрития в кристалния куб обект.

Имаше и друга възможност — потребителят да се е натъкнал случайно на откритието си, също както бе станало с Мар Келен. Но за да отвори вратата, Мар Келен беше използвал дешифриращи техники, разработени едва в последно време. Най-вероятно понастоящем в целия Земен Хексамон само двама знаеха за съществуването на заловения джарт. Мар Келен и Олми.

Мар Келен беше напуснал доброволно играта.

Оставаше само Олми.

Гея

Заобиколена от обичайното обкръжение подмазвачи, телохранители и съветници, Клеопатра слушаше разсеяно парламентарните разисквания във връзка с последната атака на либийските въздушни сили. Не се дразнеше от ярките светлини и камерите, напротив, цялата тази шумотевица възбуждаше суетата й и я караше да раздава ослепителни усмивки.

Вярно, че властта, с която разполагаше, не беше неограничена като тази на предците й. Нямаше право например да наложи вето върху решението на парламента и да предприеме на своя глава военни действия — нещо, което страшно много й се искаше. Ала за всеки, дори най-малкия провал, щяха да винят нея, а тъкмо сега не биваше да предоставя козове в ръцете на противниците си. Виж, ако те предприемат първия удар… Напоследък все по-често се носеха слухове за тайни заговори. Почти й се искаше да са верни.

Денят не стана кой знае колко по-приятен след доклада на нейния агент за положението на Рита Беренике Васкайза в Музейона.

Ето че повече от година Нейно Императорско Величие изпитваше подозрения, че интересите и и тези на Музейона вървят в различни посоки, макар да не бяха стигнали онази крайна точка, която изискваше открита конфронтация. Родоската Академия Хипатея беше като трън в задника на библиофилакса и Клеопатра се надяваше да задълбочи неприятностите му, след като покани внучката на Патрикия да следва в Музейона. И ако тази интересна млада жена носи също толкова вълнуващи новини, колкото и Патрикия… толкова по-добре.

И в двата случая щеше да й е от полза.

Но това, което научи от агента, предизвика гнева й. Докато слушаше доклада, белегът, пресичащ лицето й, отпърво побледня, а после се наля с кръв. Не можеше да повярва, че библиофилаксът е посмял да наруши изричните й указания.

Първо, Калимакхос изпратил избрания от Рита дидаскалос, някой си Деметриос, на продължителна конференция. (Деметриос, направи малко отклонение агентът, бил изтъкнат математик и очаквал с нетърпение да се запознае с дъщерята на наместницата Патрикия.) Самият Калимакхос се държал грубо с Патрикия, отказал да признае статуса й на почетен гост и дори забранил на личния й телохранител да изпълнява задълженията си…

Всичко това, продължаваше агентът, Рита Васкайза понасяла с необичайно търпение. Накрая той завърши с оценката, че самата Рита била наистина изключителна млада жена. Клеопатра му даде знак да си върви и повика една от секретарките.