Грег Бир - Вечност

Този път погледът й се спря върху едно непознато заглавие. Готова бе да се закълне, че го вижда за пръв път. Носеше простичкото название: „ПРОЧЕТИ МЕ СЕГА“. Тя го повика на екрана.

Индексът в началото на документа я осведоми, че дължината му е триста страници — около сто хиляди думи, освен това беше написан на елински, а не на английски, както книгите в паметта. Тя премести курсора до следващия ред след описанието и попадна на ограничителна заповед: „Съдържанието на документа да не се показва на екрана преди 4/25/49“.

От тази дата бяха минали само два дни.

Рита удари клавиша и извика първа страница.

Скъпа внучке,

Ти носиш името на моята майка. Дали ще се сбъдне мечтата ми един ден да я срещнеш? Сигурно като малка си ме смятала за побъркана старица, но все си мисля, че ме обичаше. Ето че сега пак ще можем, да разговаряме с помощта на това, което държиш в ръцете си. Някои казват, че да умреш значи да си отидеш у дома, но аз едва ли ще попадна там.

Представи си света, за който ти разказвах и където са написани всички книги, които ти дадох да прочетеш. Ти си моя внучка, ние сме от една плът и кръв и искам да запомниш нещо, което смятам за много важно. Този свят не е измислен. Всичко е вярно — до последната дума. Мястото, наречено Земя, наистина съществува. Не съм се появила от небесата.

Имаше моменти, когато този ком-панел и блоковете, взети по чиста случайност, бяха единственото, което поддържаше вярата ми в моята собствена история. Но на този свят всички неща са свързани помежду си, дори толкова отдалечени места като моята Земя и твоята Гея. Дойде време ти да продължиш търсенето на онова, което аз не успях да открия. Мечтата ми може. да се окаже съдбоносно важна както за теб, така и за Гея. Ако наистина има врата, все някога ще бъде отворена — сигурна съм. На, няколко пъти ключицата долавяше появата й, но тя изчезваше почти веднага, като пустинните демони. Кой ли се надсмиваше над една изтощена старица?

От време на време, в предварително определени дни, ще намираш по нещо за четене от мен — все едно че разгръщаш навит пергаментов свитък. Така с времето ще научаваш все нови и интересни неща.

Колкото и да се опитваше, не можа да принуди машината да й покаже останалата част от съдържанието на документа. Накрая се отказа, изключи компанела и притисна слепоочията си с юмруци. Никога нямаше да се освободи от Патрикия. Животът й беше неразривно свързан с наместницата.

Но ако наистина вратата съществуваше…

Сигурно съществуваше! Иначе откъде щяха да се вземат всички тези чудновати предмети и стотиците книги за един въображаем свят?

Ако я имаше вратата, значи отговорността, която й предстоеше да понесе на плещите си, щеше да е много по-голяма, отколкото тази на Патрикия. Съдбата на цяла Гея можеше да се окаже в ръцете на Рита.

Едва сега започна да си дава сметка какво би означавала вратата за нейния свят. И не всичко, което си представяше, беше приятно. Тя щеше да донесе промени, огромни промени…

Град Шишарк

Следотърсачът се прехвърли в библиотечния терминал на Олми и сигнализира с черно-бяло изображение на ухилен териер за успешното завършване на мисията. Олми включи всмуквателите, за да почистят остатъците от разпръснатия из въздуха псевдоталситов облак, надигна се от леглото и застана пред инфоизточника, съсредоточавайки се върху пиктирания сбит доклад на следотърсача.

По въпроса липсват каквито и да било сведения както в Аксис Евклид и Торо, така и в библиотеката на Надер и Централния град. Всички възможни информационни източници са били съсредоточени и засекретени в библиотеките на Шишарк. Периодът на засекретяване е изтекъл, но записите са били изтрити още преди Разделянето. За последен път е осъществяван достъп преди 52 години, липсва идентификация, най-вероятно се касае за безтелесен потребител от Градската памет. Общо 32 документа съдържат бележки за хранилището в Пета кухина.

Според закона всички секретни документи и записи в Градската памет ставаха обществено достояние след изтичането на стогодишен период, стига да не бъде одобрена молбата за продължаването му. Олми попита следотърсача колко такива молби са били прилагани. Четири, беше отговорът.

Следователно документите бяха на възраст над четиристотин години.

— Информация за авторите на документите — нареди той.

Цялата налична информация е изтрита. Това беше наистина необичайно. Само президентът или президент-министърът можеха да потвърдят изтриването на авторите или източниците от записите в библиотеката и Градската памет, и то когато причините за това са крайно належащи. Анонимността беше недопустима като концепция в историята на Хексамона, тъй като тя се отъждествяваше с безотговорност. А именно последната беше довела да унищожаването на Земята.