Грег Бир - Вечност

— Описание на документите.

Става дума за кратки, изключително текстови доклади.

Моментът беше дошъл. Олми с изненада установи, че изпитва нежелание да продължава нататък. Истината можеше да се окаже по-неприятна, отколкото предполагаше.

— Покажи ми документите в хронологичен ред.

Наистина беше по-неприятна.

След като приключи и съхрани всички документи в имплантираната си памет, за да ги изучи по-подробно, той даде на следотърсача обещаното възнаграждение — разходка на воля из симулирана, покрита със сочна трева, поляна на Земята — и отново потъна в непрогледна мъгла от псевдоталсит.

Онова, което узна с помощта на следотърсача, правеше решението му много по-трудно.

Вече беше в състояние да възстанови историята, по-скоро от онова, което бе прочел между редовете, и от събраната от различни източници информация.

Преди около петстотин години при неизвестни засега обстоятелства бил заловен жив джарт. Докато го премествали в Шишарк, джартът умрял, тялото му било съхранено, а съзнанието — или онова, което останало от него — прехвърлено в паметта. Поради липса на каквито и да било познания относно психологията и физиологията на джартите, прехвърлянето не било напълно успешно. Никой не можел да установи със сигурност доколко полученото копие съответствало на оригинала. Някои изказали подозрението, че тялото също е претърпяло метаморфоза под въздействие на промяната в обстоятелствата и околната среда. Ето защо физиологичните изследвания се смятали само за относително достоверни и не били предоставени на научния отдел на отбранителните сили.

Първите изследвания на записаното съзнание на джарта били извършени директно, при съвсем незначителни мерки за сигурност — в тях участвала група от десет до петнадесет изследователи. Девет от тях загинали почти веднага, двама — без възможност да бъдат възстановени, поради засягане на имплантатите. След този инцидент била поставена забрана както за директна, така и за индиректна връзка със записаното съзнание. Изследванията забуксували, а после съвсем замрели.

Олми знаеше, че дори в онези далечни времена учените са разполагали с великолепни методи за индиректно изследване. Трудно му беше да повярва, че джартът, цял или осакатен при прехвърлянето, е бил в състояние да предизвика подобни поражения у изследователите. И въпреки това — Бени също беше загинала и Мар Келен беше пострадал…

Наложи му се да овладее още един хормонален прилив. Ако не контролираше толкова добре тялото си, този прилив щеше да предизвика състоянието, което обикновените хора наричаха страх.

В кибернетичните изследвания от векове съществува един неотменен принцип: „За всяка програма съществува система, която възпрепятства програмата да опознае собствената си система.“ С други думи, колкото и сложна да е една програма, дори ако съдържа човешка личност, тя не би могла да осъзнае, че е управлявана от система, стига самата система да не я осведрми за това.

Но преди по-малко от стотина години няколко изследователи на Хексамона, водени от великолепния математик, хомоморфа Дориа Фер Тейлър, бяха създали математически алгоритми, които позволяваха на програмите да определят изцяло характера на своите системи. По такъв начин едно записано съзнание би могло да определи състоянието, в което се намира. Така например за Олми не беше никак трудно да различи дали фокусът на неговото съзнание се помещава в имплантат, или в органичен мозък.

Теоретически подобни алгоритми, когато са усъвършенствани докрай, позволяваха на съзнанието или програмата да променя характера на своята система до такава степен, че да се промени и самата система. Подобна възможност би могла да доведе до катастрофални последствия заради немалкото количество злосторници в Градската памет. Така злосторниците — дори само един злосторник — биха могли да унищожат всички записи в паметта. Оказа се, че човешката личност все още не е достатъчно дисциплинирана, за да владее подобна сила. На този етап изследванията бяха засекретени. Олми научи за тях благодарение на работата си в полицията, където му беше възложено да установи дали някои копирани съзнания в Паметта не са предприемали опити за подобна промяна на системата. За щастие резултатът беше отрицателен.

Наложи се да се зарови в най-дълбоките нива на своята имплантирана памет, за да открие алгоритъма на Тейлър. Имаше навика да пази подобни неща, събирането на всякакъв род информация беше негово старо хоби. Ето, сега това се оказа полезно. За всеки случай, преди следващото си включване в Градската памет, трябваше да се защити от нежелан достъп.