Джек Чалкер - Лилит - Змия в тревата

Географската ширина също нямаше кой знае какви особености. На екватора направо можеш да си изгориш — 35 до 50 градуса, от 25 до 34 в средните ширини и около 20 дори на полюсите. Никакви ледени шапки. Изобщо нямаше лед, което логично обяснява защо на планетата съществуваше само един огромен континент и множество острови.

Денонощието продължаваше 32,2 стандартни часа, с това също трябваше постепенно да свиквам. Трудничко щеше да ми бъде. Осем часа в повече от привичното. Справял съм се обаче с какви ли не сътресения, щях да се приспособя и към новите. Годината се състоеше от 344 местни денонощия. Сравнително голямо кълбо, но със слабо притегляне, значи дори не си струва да се говори за залежи на метали. Приятен пандиз, с две думи.

„Владетел на Лилит е Марек Крийгън — обясни комодор Крега. — Несъмнено най-опасният от четиримата, защото само той не е осъден престъпник, а също като тебе беше агент на Конфедерацията. При това — един от най-добрите. Ако можеше да напусне системата Уордън, сигурно щяхме да го обявим за най-опасния човек извън закона въобще.“

Прониза ме тръпка. Причините за възбудата ми бяха много. Първо, страховитото предизвикателство да открия и очистя някой подобен на мен, обучен по същия начин и смятан за най-опасния престъпник… Фантастично! Отгоре на всичко, сведенията ми посочиха два лъча надежда и бях съвсем сигурен, че Крега не се е сетил за тях. Щом онзи човек е бил от най-печените агенти, пратен там със задача, значи след изпълнението й е бил заплашен от ликвидиране… а не са го убили. Имаше само едно възможно обяснение — не бяха открили начин. Измислил е как да се отърве и го е направил. Чудесно! Щом Крийгън е успял, ще успея и аз. А освен това си е пробил път до върха, станал е Владетел на Лилит.

Логиката на разсъжденията ми изглеждаше безупречна. Ако ме смятат поне за равен на него, значи в мен са заложени не по-малки способности, надхвърлящи тези на който и да е на планетата, без да изключвам и останалите, които ламтят за властта му. Каквото е могъл да направи той, ще го направя и аз.

„Задачата да откриеш Крийгън, още повече да го убиеш, сигурно ще се окаже почти неизпълнима — продължи комодорът. — Преди всичко той се появява рядко и винаги под прикритие. Всеки, видял истинското му лице, бива ликвидиран. Не се е установил на едно място, а постоянно скита по целия свят под чужда самоличност. Така държи подчинените си нащрек и си осигурява относително високата им преданост. Не знаят кой от околните може да е Владетелят и се боят до полуда от него, защото той е в състояние да ги убие по всяко време, докато те и с пръст не могат да го пипнат. При последното преброяване Лилит е имала 13 244 000 жители. Разбира се, резултатите са съвсем приблизителни. Населението не е чак толкова голямо, но всеки един от тях би могъл да е Крийгън.“

А, няма как да стане, възразих му мислено. Първо, Крийгън е от стандартния биологически тип на цивилизованите светове. Значи външността му се вмества в твърде тесни параметри. Мнозина отпадат веднага по този показател. Естествено щом е мъж, горе-долу половината жители на планетата също се изключват. В момента беше на седемдесет и седем стандартни години и двадесет и една от тях бе прекарал на Лилит, значи променената му външност вече не съответстваше на никакви снимки от младостта. Но това пък означаваше, че е старец, а на суров свят като Лилит възрастните хора сигурно се набиваха в очи. И така — да речем, че е над средна възраст, със стандартен ръст и телосложение, мъж. А когато започваш с тринайсетина милиона кандидати, дори такива оскъдни данни стесняват обсега на търсенето повече, отколкото Крега предполагаше.

Да, сериозна задача, но не и невъзможна. Още по-важно беше, че като Владетел и администратор той щеше да се появява непременно на някои места и да участва в определени сборища. Изборът ставаше значително по-малък, а тепърва ми предстоеше да стъпя на планетата.

Остатъкът от инструктажа съдържаше обичайните наставления. Щом свърши, аз просто станах от тоалетната чиния и я бутнах обратно в стената. Чух шум от течаща вода и следващия път открих, че не само изпражненията ми са изчезнали.

Бива си ги момчетата от Сигурността, казах си. Дори вечно бдителните надзиратели, въоръжени с всичките си камери и микрофони, нямаха и представа, че може да не съм този, за когото ме мислеха.

Всъщност самият аз получих ясна представа за кого ме смятат едва след инструктажа. За животно, би казал моят оригинал, макар да не изглеждах чак толкова зле и несъмнено бях твърде надарен за секс. Е, нямах нищо против.