Джек Чалкер - Лилит - Змия в тревата

Разсъдих, че засега срещам едно-единствено затруднение — започвах с голям пасив от точки. При нормална процедура щяха да ме натъпчат с цялата достъпна и подходяща за случая информация, преди да започна изпълнението на задачата. Но този път пропуснаха. Предположих, че защото са имали нашия оригинал в единствен екземпляр, а са изпратили копията с четири различни мисии. Процесът на прехвърлянето е достатъчно тежък за новото тяло и без допълнителните усложнения. Все пак този метод ме отпращаше далеч зад стартовата линия. Казах си кисело, че все някой е бил длъжен да помисли предварително по въпроса.

Някой наистина се бе сетил, но мина време, преди да открия до какво решение е стигнал. Около час след събуждането ми се чу тих звън откъм люка за храната и аз застанах пред него. Почти мигновено се появи затоплен съд с тънки пластмасови нож и вилица. Забелязах, че са самоунищожаващи се. Щяха да се разтопят в лепкава слуз след по-малко от час, а изсъхнеха ли — да се разпаднат на прах. Стандартни прибори за затворници.

Храната беше възгадна, но не очаквах по-добра. Впрочем обогатеният с витамини плодов сок се оказа доста приятен. Насладих му се бавно и запазих пластмасовото контейнерче (направено от неразтворимо вещество), за да си сипвам вода в него. Останалото бутнах обратно зад люка и то се изпари безследно. Спретнато и чистичко.

Май единственото, което не можеха да контролират, бяха телесните ми функции и половин час след като изядох първото си блюдо като нов човек, усетих, така да се каже, повика на природата. На отсрещната стена се виждаше капак с надпис „тоалетна“, а до нея имаше малка халка. Обикновено, също стандартно приспособление. Дръпнах халката, измишльотината излезе от стената и, проклет да съм, но в кухината зад нея имаше тънка като хартия сонда! Така че настаних си се на чинията, облегнах се на капака и си получих едновременно облекчението и инструктажа.

Апаратчето се задействаше при допир с кожата, само не ме питайте как работи. Не съм от техничарите. Не можеше да се сравни с психопрограмирането, но позволяваше да ми говорят и дори да ми предават образи, които само аз можех да видя и чуя.

„Надявам се, че вече преодоля шока от осъзнаването кой си.“

Гласът на Крега сякаш отекваше направо в мозъка ми и аз стъписано разбрах, че дори евентуалните ми надзиратели няма как да заподозрат какво става.

„Налага се да те подготвим по този начин, защото процесът по прехвърлянето е твърде рискован. О, не се тревожи — резултатът не подлежи на промяна. Но предпочетохме да ти дадем малко време, за да понагодиш мозъчните си схеми, без да те подлагаме на излишно претоварване. Е, не можем да се бавим повече, докато се «донагласиш». Ще трябва да се задоволим с този метод, за което искрено съжалявам, понеже на тебе измежду четиримата се пада най-трудната задача.“

Чувствах как вълнението ме обзема. Предизвикателството, ах, това дяволско предизвикателство…

„Твоята цел е Лилит, първата от колониите в Диаманта — продължи гласът на комодора. — От научна гледна точка планетата е истинска лудница. Липсва всякакво разумно обяснение за онова, което ще завариш там. Но мястото сигурно все пак си има свои правила, вместващи се в рамките на някаква логика. Ще оставя подробностите на въвеждащите беседи, които ще чуеш след кацането. Ще бъдеш посрещнат и инструктиран като затворник (заедно с останалите осъдени от твоята партида) от представители на Владетеля на Лилит и така ще е много по-добре, отколкото да ти даваме информация от втора ръка. Колкото и да са ограничени възможностите на това устройство обаче, ще те снабдим с нещо, което чудно защо липсва на самата планета — пълна карта, с всички достъпни за наблюдението ни подробности.“

Усетих остра болка, последвана от замайване и гадене. Олекна ми почти веднага и разбрах, че вече разполагам в главата си с подробна физическа и политическа карта на планетата Лилит. Сигурно щеше да ми свърши добра работа.

По-нататък чух поток от факти, които едва ли бих научил от въвеждащите беседи. Обиколката на планетата бе приблизително 52 000 километра по екватора или през полюсите. Също като останалите светове от Диаманта на Уордън, Лилит представляваше почти идеално кълбо — твърде необичайно свойство, макар мнозина да си въобразяват, че почти всички планети във вселената са кръгли.

Притеглянето достигаше 0,95 от земната норма, така че очаквах да се чувствам по-лек и да скачам по-надалеч. Щеше да мине известно време, докато нагодя реакциите си и непременно трябваше да се заема с това веднага след кацането. Освен това атмосферата съдържаше повече кислород, което също щеше да ме направи донякъде по-жизнен, но означаваше и че огънят гори по-бързо и по-силно. Разликите не бяха кой знае колко големи. Повечко вода, 85 градуса наклон на орбитата и 192 — милиона километра разстояние от слънцето — ето причините на този свят да е доста горещо и влажно, с минимални сезонни промени. Явно на Лилит надморската височина беше по-съществен фактор от месеца на календара. Три градуса по Целзий по-студено на всеки 1800 метра по-нагоре — ни повече, ни по-малко.