Роберт Догерти - Зона 51

— На какво разстояние зад него е това?

— Трудно е да се определи, сър. Вероятно на двадесетина километра.

— Съобщихте ли на пилота?

— Да, сър.

Гулик доближи устни до микрофона на таблото пред него.

— „Скакалец три“, тук „Куб шест“. Имате ли зрителна връзка с „фантома“?

— Тук „Трети“. Нямаме връзка. Каквото и да е, намира се твърде далеч. Край.

— Говори „Шести“. Опитайте се да му избягате. Край.

— Разбрано — отвърна пилотът. — Преминавам към изпълнение. Край.

На екрана светещата точка, изобразяваща „Скакалец три“, внезапно подскочи надясно, северно от Солт Лейк сити. По-малката точка я последва със същата скорост. Бързата серия от зигзагообразни маневри изглежда не затрудни ни най-малко „фантома“.

— Сър, да разпоредя ли отмяна на операцията? — попита Куин.

— Не — поклати глава Гулик. — Никакво отказване. Обявете бойна готовност за „Аврора“. Искам я по петите на този „фантом“. — Той включи микрофона. — „Трети“, тук е „Шести“. Отбой на последната заповед. Продължавайте с изпълнение на мисията. Ние ще се погрижим за проблема. Край.

Куин изглеждаше обезпокоен и това подразни Гулик.

— Да информирам ли „Найтскейп шест“?

— В никакъв случай, майор Куин. Оставете ги да си вършат работата, аз ще се погрижа за „фантома“. Аз съм този, който взема решения тук, забравихте ли? — Гулик го изгледа навъсено.

— Тъй вярно, сър!

Околностите на Блумфилд, Небраска

Време до излитането — 118 часа и 15 мин.

— Няколко топлинни източника вляво от курса — докладва пилотът на АХ-6 и изви в същата посока.

— Засякох ги, каубой — извика Прага в интеркома, докато настройваше прибора за нощно виждане. Той се пресегна към задната седалка и сграбчи прикрепената за облегалката й пушка. Преметна ремъка й през рамо и увисна отвън на еластичните въжета. Търкот се наведе напред, проследявайки същата сцена, която се разкриваше и под Прага — уплашени крави, търчащи във всички посоки под грохота на хеликоптерите.

Прага опря приклада в рамото си и погледна специалния мерник на пушката. Стреля два пъти и две от кравите се строполиха.

— Парализиращ заряд — подхвърли той през рамо на Търкот. — Събаря ги, но не оставя никакви следи. После изваждаме стреличките.

Хеликоптерът изправи нос и зае стационарна позиция на около стотина метра от телата на животните. Големият УХ-60 застана точно над тях, отвътре хвърлиха четири въжета и пред погледа на втрещения Търкот по тях се спуснаха четирима мъже с раници.

Мъжете се скупчиха около животните и само редки, но ослепителни проблясъци показваха, че там кипи оживена дейност.

— Време? — попита Прага.

— Шест минути и тридесет секунди до идването на „Скакалец три“.

— Добре — кимна Прага. — Всичко е наред.

— Какво правят те? — не се сдържа Търкот.

Прага се извърна назад, с лице като на механичен демон и озъбена усмивка, под изпъкналите нощни очила.

— Ще резнат малко от филето. Обичаш ли сърце? Или предпочиташ очите? А какво ще кажеш за кравешки яйчници? Снабдяването ни тук е чудесно. Разполагат със свръхмодерни лазерни резачки. Освен това си носят и аспиратори, с които изсмукват кръвта. После местните ще открият само трупове на крави, с доста особени хирургически разрези от неизвестни инструменти, липса на някои вътрешни органи и най-вече — никакви следи от превозни средства из околността. На всичко отгоре и нито капка кръв — басирам се, че това направо ще им вземе акъла. Никой няма да разполага с достоверно обяснение.

„Обяснение за какво?“ — питаше се Търкот. Разбира се, беше чувал за намерени обезобразени животни. От време на време подобни съобщения изпълваха страниците на вестниците. Но защо е необходима толкова сложна и скъпа операция? Затова ли Дънкан го изпрати тук? Да открие, че зад обезобразяването на животни стоят хората от Зона 51?

Хеликоптерът се бе отдалечил на известно разстояние, докато хората долу работеха. Ето че отново се доближи и спусна люлка. Двама от мъжете се прикачиха за нея и потеглиха нагоре, натоварени с карантия. След малко ги последваха и другите двама.

— Започваме втори етап — нареди Прага и всички продължиха на юг.

— Чу ли това? — вдигна глава Били Питърс.

— Кое? — отвърна Сузи, все още съсредоточена върху други неща — в конкретния случай ръката на Били върху нейното рамо и главата й върху широките му гърди. Чуваше само туптенето на сърцето му и нищо повече.

— Заприлича ми на хеликоптер или нещо подобно — промърмори Били.