Роберт Догерти - Зона 51

Търкот беше на „ти“ с военната терминология. ОРП беше съкращение от „обект за разгръщане на подразделението“, крайния рубеж, овладян от приятелски сили, преди да се атакува целта. Само дето в конкретния случай се намираха далеч във вътрешността на собствената си страна и единственият неприятел наблизо като че ли бе самият Прага.

— Разбрано, „Найтскейп шест“ — отвърна басовият глас. — „Скакалец три“, докладвай местонахождението си. Приемам.

В ефира се появи нов глас.

— Тук „Скакалец три“. Летя по предварителния маршрут. Край.

— Прието. Изчакайте нови разпореждания. Край на връзката.

Пилотът на хеликоптера се спусна съвсем ниско над полето, а големият черен УХ-60 „Блекхоук“ ги следваше съвсем близо отзад и встрани. За съвсем кратко житата отстъпиха място на зелено пасище и уплашено стадо крави, които мигом се втурнаха в различни посоки, сетне под тях отново се появи море от полюшващи се класове. Търкот никога не бе виждал толкова просторни нивя, дори в Германия. Сякаш цялата площ на Небраска бе засята с жито. От време на време през прибора за нощно виждане зърваше отделни дървета и дори светлинки от прозорци, обозначаващи единични фермерски къщи. „Какво всъщност търсим тук?“ — запита се той.

Пилотът дръпна ръчката към себе си и намали скоростта. Търкот забеляза, че Прага проверява позицията им върху наземния позиционен приемник (НПП). Той махна на пилота да задържи на място.

— „Куб шест“, говори „Найтскейп шест“. Намираме се над Оскар Ромео Папа. Чакам окончателни разпореждания. Край.

— Говори „Куб шест“. Според сателитната информация районът е чист в радиус дванадесет километра. Никакъв трафик до осемнадесет километра. Продължавайте според плана. Повтарям — продължавайте. Край.

— Разбрано. Край. — Прага забоде пръст в предното стъкло и те отново се гмурнаха в тъмнината. — Начало на първи етап. Започнете наблюдението.

Кубът, Зона 51

Време до излитането — 118 часа и 30 мин.

— Сър, имаме сянка зад „Скакалец три“.

— Имате какво? — завъртя се Гулик в командното кресло. — Какво искате да кажете с тази сянка?

Майор Куин посочи екрана.

— „Фантом“, точно зад него. Не сме го засекли по-рано, защото е твърде малък, и все пак нещо преследва „Скакалец три“. Проверих записите и се оказа, че е било зад него още от момента, когато „Скакалец три“ е напуснал хангара. Трябва да е се е навъртало из околността.

— Какво е това? — попита Гулик.

— Не зная, сър. Първи го засече сателита, после и топлинното разузнаване.

Кубът разполагаше с директна връзка с Американския космически команден център за ракетно предупреждение, разположен в планините Чайене над Колорадо спрингс. Космическият команден център отговаряше за отбранителната сателитна система. Нейните сателити следяха цялата земна повърхност от височина четиридесет хиляди километра, обикаляйки на геосинхронизирана орбита. Системата бе разработена през периода на студената война с цел да следи за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети. По време на Войната в залива тя бе засекла всички изстрелвания на ракети „Скъд“, доказвайки недвусмислено своята ефективност, което накара военните да вложат нови средства в нейното усъвършенстване.

На всеки три секунди Отбранителната сателитна система изпращаше инфрачервена карта на земната повърхност и заобикалящото я въздушно пространство. По правило тази информация се записваше от Центъра за ранно предупреждение, освен, разбира се, ако компютърът не беше засякъл изстрелване на ракета или, както бе в този случай, някоя друга агенция на поиска да й се предава директно изображение в реално време от конкретен район.

— Да не е „Бързоходец“? — попита Гулик, използвайки кодовото название на неидентифицирани инфрачервени източници, които понякога системата прехващаше и за които нямаше достоверно обяснение.

— Определено е „фантом“, сър. Не отговаря на нищо от записите. Твърде малко е, за да е реактивен самолет.

Непроизнесеният въпрос бе как нещо с подобни миниатюрни размери може да лети толкова бързо и да следва по дирите „Скакалец три“, който се носеше със седем хиляди километра в час към Небраска.

— Дайте го при мен — нареди Гулик и се извъртя към главния екран. За момент опря пръсти в слепоочието си, сетне ги отдели. Ръката му едва забележимо трепереше. Гулик сграбчи облегалката, за да спре треперенето.

Междувременно Куин прехвърли информацията на големия екран върху стената на залата. Имаше мъничка белезникава точка зад голямото светло петно на „Скакалец три“.