Роберт Догерти - Зона 51

— Излиза, че са ви наели просто ей така, като гръм от ясно небе — при това на работа в строго секретен обект?

— Не, не беше толкова неочаквано. И преди това съм работил на подобен обект — в Бели пясъци. Беше по съвместен договор с Лабораторията за реактивна техника. Разработвахме идеята за магнитна спътниково-изстрелваща установка, монтирана на някой полегат планински склон.

— Доколкото знам, край Бели пясъци няма планини — възрази Кели.

Джарвис се засмя, но очите му останаха сериозни.

— Съмнявате се в думите ми, така ли?

— Платих ви петстотин долара — отвърна Кели. — Срещу това очаквам отговори.

— Добре, права сте — съгласи се той. — Вярно е, че край Бели пясъци няма планини. От нас се искаше само теоретичната разработка в по-малък мащаб. Най-доброто, което направихме, бе умален модел. За това е достатъчна и някоя пясъчна дюна.

— И веднага ви взеха в Зона 51 — продължи тя, като си отбеляза нещо в тефтерчето.

— Ами да. Странно беше, наистина. Повикаха ме от военния отдел във Вегас и после с още неколцина ни натовариха на един боинг. Вече имах разрешение за работа в секретни обекти, категория К, така че всичко беше наред. Само че и представа си нямах какви ще са условията тук. Не можеш да пръднеш, без някой да ти надникне през рамото. Навсякъде горили с черни шлифери, — автомати и тъмни очила, които щъкат безшумно като сенки.

— В Зоната ли ви настаниха?

— Не. Никой от персонала не остава да спи там. Всеки ден ни докарваха със самолет, а вечер ни вземаха обратно. През нощта в Зоната има само военни.

— И самолетът лети всеки ден?

— Всеки работен ден. Най-обикновен 737, но с червена лента отдолу.

— Да се върнем към Зона 51. Какво представляваше?

— Ами, както казах, охраната все ти диша във врата. Всичко е скрито. Летящите чинии са в големия хангар. Три от тях са разглобени частично. Върху тях работех и аз. Диаметърът им е приблизително девет метра. Обшивка от сребрист метал. Плоско дъно. На около три метра от ръба телата им стават полусферични, но централната част е съвсем плоска, с диаметър около метър и половина, два.

Джарвис махна да му донесат още едно питие, преди да продължи.

— Това, което най-много ме порази, бе размерът на двигателите. Ей това направо изкарваше военните извън нерви. Нали знаете как се прави реактивен самолет — грамаден двигател и прикачена към него малка кабина за пилота. Е, пък дисковете бяха почти празни отвътре. Само в средата им имаше вдлъбнатини с размер на човешко тяло. Предполагам, че са били за екипажа. Както и да е… Да се върнем към двигателите, дето почти ги нямаше. Нали ви разказах за моята теория — магнитно задвижване с използване на вече съществуващо поле. Създадените досега магнитни двигатели са доста обемисти, тъй като сами генерират подобно поле. А двигателите на дисковете просто го пренасочват. Оказа се, че по краищата им и в пода са вградени метални намотки. — Джарвис се засмя. — Това обяснява защо имат форма на чинии или дискове.

Кели забеляза, че го слуша почти захласнато. В думите му имаше смисъл, което бе втората й изненада за днес. Спомни си какво бе узнала от последния телефонен разговор, преди да потегли към летището.

— Устройството на намотките е относително просто. Проблемът обаче бе, че не съумявахме да го възпроизведем. По дяволите, не можехме дори да разберем от какъв метал са изработени. В действителност, оказа се, че това даже не е метал. По-скоро беше… — Джарвис направи пауза. — Е, достатъчно е да кажа, че беше нещо различно, нещо, което и най-добрите мозъци не бяха в състояние да разберат.

— Защо прекратихте договора си? — попита го Кели.

— Ами нали ви казах? Не се справихме със задачата и ни освободиха. Предполагам, че са наели други.

— Какво знаете за човек на име Майк Франклин?

— Кукунделът, дето живее в Рейчъл?

— Той е мъртъв — произнесе Кели, като следеше внимателно реакцията му.

— Твърде дълго се церемониха с него — бе единственият отговор, преди да посегне отново към чашата.

— Кои се церемониха? — попита Кели.

— Ами… правителството — Джарвис се наведе напред. — Говорят, че този Франклин бил мошеник. Водел срещу заплащане хора горе в планината да наблюдават какво става край езерото. На няколко пъти са го хващали и са го предупреждавали, но той не се отказвал. Какво очаквате тогава?

— Май не ви интересува как точно е умрял — подхвърли Кели. — Веднага предположихте, че е работа на правителството.

— Може да е получил сърдечен удар. Хич не ми пука.