Роберт Догерти - Зона 51

Дънкан избърса устата си със салфетка и погледна към фон Сеект, който седеше все така безучастно. Срам я беше, задето повърна, но изглежда това не бе направило особено впечатление на останалите. За първи път се запита дали старецът не е побъркан, или напълно изкуфял.

Гулик и най-доверените членове на „Меджик-12“ бяха проследили хода на експеримента от монитора в заседателната зала. Те също не забелязаха никакво движение на кораба, което се потвърждаваше и от данните от приборите. Въпреки това двигателите бяха заработили.

Гулик се усмихна, прогонвайки и последните следи от напрежение по лицето си.

— Господа, продължаваме по предварителната програма.

Информацията беше разчетена и анализирана. Сигналът идваше от североизток, но силата му не беше достатъчна, за да се определи местонахождението на източника на смущение. Една мигновена проверка на изтеклото време потвърди, че от момента на пробуждането му е изминал съвсем кратък период.

Този път обаче то знаеше какво е предизвикало смущението. Информацията от сензорите съвпадаше с тази, записана в паметта. Характеристиките на сигнала бяха съвсем ясни и то разпозна източника му.

Налагаше се да вземе необходимите мерки. А това означаваше и разход на скъпоценна енергия. То премина към изпълнение с бързината, с която бе взело и решението. Дадени бяха нареждания. Следващия път, когато това се повтори, то ще бъде нащрек и в готовност да реагира.

Лас Вегас, Невада

Време до излитането — 121 часа

— Стив Джарвис?

Барманът направи кисела физиономия и посочи едно сепаре в дъното. Докато вървеше натам, Кели изучаваше мъжа, седнал на масата. Колкото и да й бе неприятно да признае, не изглеждаше чак такава отрепка, каквато си го бе представяла. Джарвис имаше права черна коса и носеше очила с тънки рамки. Облечен бе в спортно сако, носеше вратовръзка. Той също я разглеждаше и не можа да скрие разочарованието си. Вероятно се бе надявал на нещо по-стройно и надарено с примамливи извивки, предположи тя.

— Носите ли парите? — бе всичко, с което я посрещна.

Толкова по въпроса за новите впечатления, рече си Кели. Тя извади плика и му го подаде. Сега вече Джони наистина й беше задължен. Джарвис го пое, преброи банкнотите, сетне се облегна назад и махна с ръка на келнера.

— Какво ще пиете?

— Зависи кой плаща.

— Ами вие, естествено — изсмя се той.

— Тогава кола.

Джарвис поиска да му донесат „обичайното“.

— Какво всъщност ви интересува? — попита той, след като гаврътна питието си на един дъх.

— Зона 51 — произнесе лаконично Кели.

Джарвис се изсмя отново.

— Само? Че там стават цял куп неща. По-специално?

— Защо не започнете вие, а пък аз ще ви прекъсвам с въпроси — предложи Кели.

Джарвис кимна.

— Добре. Както друг път, значи. Първо, сигурно искате да узнаете откъде са ми известни всички тези неща за Зоната. — Той не изчака потвърждение. — Работих там от май 1991 до март 1992 година, като волнонаемен служител по договор към НРС, Националната разузнавателна служба. Бях в лабораторията за реактивна техника, където се опитвахме да осъществим реверсивни инженерни анализи на… — Той спря. — Уф, май трябва да се върна още малко назад. Предполагам, знаете какво държат край Езерото на конярите?

— А защо не ми кажете?

— Девет извънземни космически кораби — обяви Джарвис. — Намират се в един хангар, издълбан вътре в планината. Могат да летят на тях, но нямат представа на какъв принцип действат двигателите им. Ето защо не са в състояние да конструират подобни. Аз работех в тази насока.

— Откъде са се сдобили с тях? — попита Кели.

Джарвис вдигна рамене.

— Де да знаех. Нямам представа. Някои казваха, че са ги купили, нещо като междузвездна размяна на употребявани коли, но лично аз не вярвам. Може просто да са ги намерили. Може и да са катастрофирали, но тези, които видях, изглеждаха съвсем здрави.

— А от вас какво искаха?

— Ами да разбера нещо повече за двигателите. Дипломната ми работа от Мичиганския технологичен университет бе върху магнитни двигатели. Нали знаете, вече използваме магнитно задвижване при високоскоростните влакове, а и военните от доста време работят над магнитно оръжие. Но всички тези системи генерират собствено магнитно поле, което изисква доста енергия. А моята теория е, че след като нашата планета вече разполага с магнитно поле, няма да е лошо, ако открием начин да го използваме и контролираме чрез двигатели и тогава ще разполагаме с неограничен източник на енергия.