Роберт Догерти - Зона 51

Куин кимна.

— След колко време „Аврора“ ще достигне обекта?

— Десет минути — отвърна Куин.

Никак не изглеждаше зле за разстояние от две хиляди и четиристотин километра. Но в този случай това означаваше цели девет минути закъснение, мислеше си Гулик, докато наблюдаваше как непознатият обект се приближава към района на действие. За момент се поколеба да нареди на „Скакалец три“ да поеме обратен курс, но в момента това би означавало да надвиши правата си. Гулик удари с юмрук таблото пред него и околните го погледнаха втрещено.

Околностите на Блумфилд, Небраска

АХ-6 прелетя над върховете на дърветата в края на полето и обърна на север. Търкот бе закопчал с колани младежа и момичето на задната седалка, а след това се бе наместил между тях. Прага седеше отпред, полуизвърнат, с насочено към тях оръжие и играещ върху спусъка пръст.

Търкот погледна дулото, после Прага.

— Ще ти бъда благодарен, ако не насочваш желязото към мен — изрече той в микрофончето. В действителност беше уплашен. Не толкова от оръжието, макар да оценяваше опасността, а по-скоро заради човека, който го държеше. Какво възнамеряваше да стори Прага на тези двама души?

— Не ме е еня за твоите благодарности — отвърна Прага по интеркома. — Ти не изпълни заповед по време на операция. А това е подсъдно, мръвко. Ще се погрижа да те изритат, където трябва.

— Тези хора са цивилни — рече Търкот. Двамата до него не чуваха и думичка от разговора, който се водеше по интеркома.

— Ако питаш мен, по-скоро са трупове — заяви Прага. — Видяха нещо, което не биваше да виждат. Ще ги откараме в Дълси и там ще ги турим под похлупак.

— Не зная какво си намислил, нито разбирам за какво говориш — отвърна Търкот. — Но тези хора… — Той млъкна защото хеликоптерът внезапно се люшна надясно и взе да губи височина.

— Какво правиш? — извика Прага на пилота, без да откъсва поглед от пленниците.

— Имаме си компания! — извика в отговор пилотът.

Яркосияещ овал — с диаметър около три стъпки — се бе появил точно отпред. Пилотът дръпна ръчката към себе си и намали рязко оборотите, за да избегне сблъсъка, но овалът неочаквано се гмурна право към тях и се заби в предното стъкло. От удара плексигласът се пръсна и Търкот инстинктивно закри лицето си с ръка.

— Падаме! — извика пилотът в интеркома. — Ще се ударим в… — краят на изречението бе погълнат от сблъсъка на хеликоптера със земята. Перките се заровиха в меката почва и хвръкнаха настрани, разминавайки се по чудо с кабината.

Търкот почувства остра болка в дясната си страна, после изведнъж всичко застина. Той вдигна глава. Единственият звук бе нечий пронизителен писък. Обърна се наляво. Устата на Сузи бе широко отворено „О“ и звукът извираше отвътре. Ококорил очи, Били премигваше, опитвайки се да преодолее завесата на мрака.

Търкот се пресегна и разкопча предпазния колан на Били, сетне извади ножа и преряза белезниците и на двамата.

— Излизайте — нареди им той и ги бутна към вратата, преди да насочи вниманието си към предната седалка.

Пилотът висеше безжизнено на коланите, а дясната му ръка бе извита под неестествен ъгъл. Прага тъкмо се размърдваше. Пушката я нямаше, изглежда бе излетяла навън при сблъсъка.

Из въздуха витаеше тревожният мирис на изтичащ керосин. Достатъчно бе течността да допре нагорещената метална повърхност и кабината щеше да се превърна в огнен кипящ ад.

Прага човъркаше с пръсти пистолета на колана. Търкот се преви над седалката, сподавяйки нетърпимата болка в хълбока, предизвикана от движението. С другата си ръка Прага вече разкопчаваше кобура.

— Не им позволявай да се измъкнат — изхриптя той на Търкот. В същия миг измъкна пистолета и го насочи към Били, който помагаше на Сузи да излезе.

Търкот реагира мълниеносно — удари с разтворената длан на лявата си ръка шията на Прага, усещайки как гръклянът поддава, а същевременно стовари дясната върху предмишницата на ръката, която държеше пистолета. Прага изцъкли очи и направи отчаян опит да си поеме въздух през смазания гръклян.

Едва тогава Търкот последва Били и Сузи през задната лява врата. Искри проблясваха из вътрешността на хеликоптера. Той застана до кабината и разкопча коланите на пилота. Прага неочаквано замахна с нож към гърдите на Търкот. Острието разсече здравия брезентов плат и се заби в рамото му.

Търкот притисна ръката с ножа към облегалката, сетне замахна и отново стовари разтворената си длан върху гърлото на Прага, този път без да сдържа силата си. Почувства пукот на хрущяли — сега вече Прага нямаше откъде да си поема въздух.