Роберт Догерти - Зона 51

— Сто и шестдесет километра — докладва пилотът. — Сто и двадесет.

— Видях го! — извика офицерът.

На малкия телевизионен екран пред Гулик бавно изплува светла точка. Сякаш осъзнала, че я наблюдават, точката изведнъж подскочи надясно и изчезна под океанската повърхност, сред фонтан от водни пръски.

Гулик се облегна на бюрото и затвори уморено очи. Усещаше пулсираща болка в челото.

— „Куб шест“, говори „Аврора“. „Фантомът“ се потопи. Повтарям. „Фантомът“ се потопи. Предавам координатите.

Кубът, Зона 51

Време до излитането — 114 часа

Генерал Гулик си наля чаша кафе и после се настани на председателското място в заседателната зала. Незабелязано за останалите извади няколко таблетки против главоболие от джоба на куртката си и ги глътна с кафето. Докладите вървяха един след друг.

— „Аврора“ се връща обратно — започна майор Куин. — Кацане след двадесет и две минути. Разполагаме с точните координати на мястото, където „фантомът“ е паднал в океана.

Гулик огледа лицата на присъстващите от вътрешния кръг на „Меджик-12“. Всеки от тези хора знаеше точно сферата на своите задължения и веднага след получаване на разпорежданията се заемаше да ги изпълнява.

— Адмирал Кокли, сега „фантомът“ е във вашия район на действие. Искам най-близкият от нашите кораби веднага да се отправи към мястото! Имайте готовност да се спуснете под вода и да извадите това нещо.

— Господин Дейвис, искам да анализирате незабавно цялата информация от „Аврора“ и да ми представите подробен доклад.

— Вече работим върху цифровата информация — отвърна Дейвис. — След приземяването на самолета ще прегледам и записите от телекамерата.

Гулик си припомни още веднъж хода на събитията, опасявайки се да не пропусне нещо важно. Все по-трудно му беше да се съсредоточава.

— Какво става с разбития хеликоптер?

Куин беше готов за отговор, а чрез миниатюрната слушалка, пъхната в ухото, имаше директна връзка с човека, пратен да разследва инцидента.

— Пожарът е потушен. Транспортната група излетя и след петнадесет минути ще бъде на мястото. Хората, които са вече там, почистват района от останките и разполагат постове. Все още никаква реакция от страна на местните жители. Мисля, че ще успеем да се измъкнем незабелязано.

Гулик кимна. Ако вдигнат останките от изгорелия хеликоптер преди изгрев слънце, без да бъдат забелязани, мисията на „Найтскейп“ може да се брои за успешна. Не биваше да забравя и „фантома“, но това бе въпрос, на който се надяваше скоро да намери подходящия отговор.

— А какво стана с оцелелите от катастрофата? Докарахте ли ги вече?

Куин провери в компютъра.

— Пилотът е в болницата в Лас Вегас. Все още е в безсъзнание. Майор Прага е загинал при инцидента. Третият член, капитан Майк Търкот, е бил леко ранен и в момента е тук, сър.

— Доведете го.

Петстотин метра по-високо, превързаният и изтощен Търкот чакаше от половин час да го повикат. Якето му беше разкъсано и обгоряло, а лицето му бе измазано със сажди. Превръзката, която си бе сложил на мястото на катастрофата, бе пропита с кръв, но изглежда кървенето бе спряло. Не смееше да я свали, за да се увери, а и никой не му бе предложил квалифицирана помощ.

Хеликоптерът се спусна съвсем за кратко, колкото да го остави на пистата, преди да продължи с тежко ранения пилот към Лас Вегас, където имаше военна болница. На летището го чакаха двама души от охраната, които го отведоха в хангара.

Една от насрещните врати бе отворена и в пространството зад нея се виждаше голяма летяща чиния. Търкот й хвърли един поглед, колкото да установи, че най-вероятно е подобна на онази, която ги бе придружавала над Небраска. Нищо чудно дори да е същата. Не беше необходимо да си гений, за да събереш две и две и да си дадеш сметка, че обезобразяването на животните, фалшивите следи от приземяване в нивата и тези странни летателни средства, са част от широкомащабна дезинформираща операция. Само едно не разбираше — как се подреждат отделните части от мозайката. Например мисията в Небраска, от която се връщаше, все още изглеждаше напълно лишена от смисъл. Толкова много средства, за да се отвлече вниманието от Зона 51?

Едно обаче беше сигурно. Вече разполагаше с достатъчно сведения, за да потърси Дънкан. Нека някой друг подрежда мозайката. Стига му, че се измъкна невредим. Погледна дясната си ръка. Пръстите му забележимо трепереха. Макар убийството на Прага да не бе първото в кариерата му, все още бе потресен от станалото. Не без усилия успя да върне мислите си към настоящата ситуация. Все още не се е измъкнал. Сигурен бе, че обгореният труп на Прага няма да повдигне излишни въпроси. Знаеше, че другите екипажи ще се върнат от мястото на инцидента малко след изгрев слънце, защото трябваше да почистят района. Веднага щом ги разпитат, ще узнаят за присъствието на двамата цивилни, забелязани от техния хеликоптер. Тогава вече ще се задават въпроси, на които Търкот не би могъл да отговори. Въпроси, които щяха да са като непроходими минни полета за военната му кариера. Но докато разглеждаше извънземния апарат, Търкот си каза, че залозите изглеждат далеч по-големи от обикновена военна пенсия. Не се съмняваше, че разбере ли местното командване за освободените цивилни, реакцията може да е много по-строга от обикновено дисциплинарно наказание. Тези хора играеха твърдо и с убийството на Прага той бе излязъл на тяхното игрално поле. Налагаше се час по-скоро да се измъкне и да остави на Дънкан да прикрива следите.