Роберт Догерти - Зона 51 - Сборник 1- 9

Всъщност, приятелството им се заздрави още повече три години по-късно, след като Джони се върна от журналистическа командировка в Салвадор, където беше снимал документален филм за крайно десните ескадрони на смъртта. Тогава той остана два месеца в нейния апартамент, сякаш да се отърси от преживените изпитания. След това често се чуваха по телефона, за да са в течение какво става с другия, стопляни от мисълта, че някъде там има някой, който го е грижа. Последния път, когато говориха, Джони й спомена, че е преминал на свободна практика и подготвял материали за всеки, който е готов да му плати.

Тя разкъса плика и установи с изненада, че вътре има аудиокасета и няколко страници. Взе най-горната и я зачете:

3 ноември 96

Здравей, Кели,

Чудих се на кого да пратя тази касета и името ти беше първото, което изникна в главата ми — особено след случилото се между теб и оня шегаджия от военновъздушната база в Нелис, Невада, преди осем години.

Миналата седмица получих по пощата писмо и аудиокасета. Пликът беше без адрес на подателя, с печат от Лас Вегас. Струва ми се, че се досещам кой го е изпратил. Няма да е трудно да го открия. Искам и ти да чуеш записа. Но не се мотай, не казвай: „по-късно“ или „какво пък толкова“. ВЕДНАГА, чуваш ли? Пъхни касетата, но не я пускай още…

Кели се засмя, прекоси стаята и постави касетата в касетофона. Щеше да й е смешно, ако не беше неприятното чувство, пробудено от споменаването на военновъздушната база Нелис. На времето тъкмо тамошният офицер от контраразузнаването се бе погрижил да разруши обещаващата й кариера в киното.

Прогонвайки лошите спомени, Кели се върна към писмото:

„Добре. Ще ти предам дословно информацията, която беше в писмото. Всъщност, обърни на следващата страница и ще видиш копие от него.“

Кели отгърна листа и намери ксерокопието на писмото:

„Г-н Симънс,

В пакета ще намерите запис, който направих вечерта на 23 октомври тази година, докато прослушвах УКВ-честотите. Често го върша, така засичам разговорите на пилотите от военновъздушната база Нелис по време на полети. По този начин бе записан и разговорът, който ще чуете.

Доколкото мога да определя, той се води между пилота на самолет Ф-15 (позивни «Виктор две-три»), контролната кула в Нелис, която използва позивната «Дриймленд», и командира на полета («Виктор шест»).

Записът е по време на бойно учение «Червен флаг». При изпълнение на задачи от този характер пилотите участват в симулирани въздушни боеве. В резервата Нелис, край Езерото на конярите, съществува военен комплекс, където разполагат с цяла ескадрила съветски бойни самолети, които използват за тренировка.

Но ще ви оставя сам да си правите заключения от записа.

Ако искате да го обсъдим обаче, ще трябва да дойдете в Лас Вегас. Ще ме откриете при «пощенската кутия». Сигурно не знаете какво е, но попитате ли там, ще ви упътят.

Кели прелисти следващата страница.

„А сега изслушай записа.“

Тя взе дистанционното и включи касетофона. Гласовете бяха изненадващо ясни, изглежда при подслушването е била използвана доста съвършена техника. В никакъв случай не бяха правени с микрофон, не се долавяха странични звуци, само пращене от ефира в края на всяко предаване на трите отчетливо различаващи се гласове, за които се споменаваше в писмото.

— „Виктор две-три“, говори контролна кула „Дриймленд“. Нарушихте зоната, забранена за полети. Незабавно сменете посоката на едно-осем-нула.

— „Виктор две-три“, говори контролна кула „Дриймленд“. Повтарям, нарушихте зоната, забранена за полети. Обърнете незабавно и поемете в посока едно-осем-нула. Край.

Намеси се нов глас, малко приглушен от тътена на двигателите.

— „Виктор две-три“, тук е „Виктор шест“. Слушай заповедта на „Дриймленд“. Край.

— „Шести“, тук е „Две-три“. Ей сегичка изчезвам. Край.

— „Две-три“, тук е кулата. Никакво забавяне. Край.

Отново командирът на полета:

— Спипаха те, хитрецо. Изпълнявай. Знаеш, че ни е забранено да нарушаваме зоната. Край.

— Говори „Две-три“. Поемам… това пък какво е? Трябва да… Божичко, не зная как да го нарека! „Фантом“ се изкачва. Никога не съм…

Намеси се тихият, спокоен глас от кулата:

— „Две-три“, незабавно прекратете радиоемисията. Променете курса на едно-осем-нула и се спуснете над Езерото на конярите. Това е заповед. Край.

Но пилотът на Ф-15 ставаше все по-възбуден.

— Това нещо няма криле! И, човече, то се движи. Приближава се към мен! Най-сетне ги пипнах! Аз съм…