Брендон Сандерсон - Към звездите

— Ти да не би току-що да каза „въздишка на примирение“?

— За мен човешките нелингвистични начини на комуникация лесно могат да бъдат разбрани погрешно — отвърна той. — Затова експериментирах с начини да ги направя по-достъпни и разбираеми.

— Това не противоречи ли на целта?

— Очевидно не. Извъртане на очите от досада.

Около мен се сипеше унищожителна огнева мощ, но аз успях да сваля още два дрона. В този момент видях как нещо се появява, отрази се в купола на кабината ми. Шепа пронизващи бели светлини, също като очи, които ме наблюдаваха. Когато прекалявах с използването на способностите си, нещо надничаше към мен и ме виждаше.

Не знаех какви са тези неща. Наричах ги очи. Усещах обаче пламтящата им омраза към мен. Беше гняв. Незнайно как и защо всичко това беше свързано. Способността ми да виждам и чувам в нищото, очите, които ме наблюдаваха от онова място, и умението да телепортирам, което бях приложила един-единствен път.

Все още ясно помнех как се почувствах, когато го използвах. Бях на ръба на смъртта, бях обгърната от неовладяна експлозия. В онзи момент, незнайно как и защо, бях успяла да активирам нещото, наречено сайтоничен хипердрайв.

Де да можех да овладея способността да телепортирам, можех да помогна за освобождаването на хората ми от Метален рой. С такива сили можехме да избягаме от креляните завинаги. Затова се напрегнах.

Миналия път, когато направих скока, се борех за живота си. Де да можех да пресъздам същите емоции…

Гмурнах се, дясната ми ръка върху контролната сфера, с лявата натиснах дросела. Три от дроновете се плъзнаха зад мен, но аз забелязах изстрелите им и обърнах кораба си под ъгъл, така че те пропуснаха. Натиснах дросела и умът ми докосна нищото.

Очите продължиха да ме наблюдават, отразяваха се по купола, сякаш разкриваха нещо, което наблюдаваше иззад седалката ми. Бели светлини, също като звезди, но някак по-… по-осъзнати. Десетки злобни, блестящи точици. Когато влизах в тяхното царство, дори само да надникнех, ставах видима за тях.

Тези очи ме стряскаха. Как бе възможно да съм едновременно очарована от силите им и ужасена? Сякаш чувах зова на бездната, която чуваш, когато застанеш на ръба на огромна скала в пещерите и знаеш, че можеш да се хвърлиш в чернотата. Още една крачка напред…

— Спенса! — повика ме Ем-бот. — Пристига нов кораб!

Изтръгнах се от транса и очите изчезнаха. Ем-бот използва дисплея на конзолата, за да отбележи онова, което беше забелязал. Нов космически кораб, почти невидим в черното небе, се появи на мястото, където се криеха другите. Беше източен, във формата на диск, боядисан в черно, като космоса. Беше по-малък от обикновените крелянски кораби, но имаше по-голям купол.

Тези нови черни кораби започнаха да се появяват през последните осем месеца, в дните, които доведоха до опита да бомбардират базата ни. Тогава не бяхме наясно какво означават, но сега вече знаехме.

Не чух командите, които този кораб получи — просто не му бяха изпратени. Черните кораби като този не ги контролираха дистанционно. Управляваха ги истински извънземни пилоти. Обикновено на тях бяха асовете на врага — най-добрите им пилоти.

Битката изведнъж стана много по-интересна.

Сърцето ми подскочи от възторг.

Ас на врага. Боят с дронове беше вълнуващ, така е, но също така му липсваше много. Нямаше никакъв личен елемент. Дуел с ас щеше да е съвсем като приказките на бабчето. Храбри пилоти се включвали в тежки битки на старата земя по време на световните войни. Човек срещу човек.

— Ще пея за теб — прошепнах, — докато корабът ти гори и душата ти отлита. Ще пия. За битката, която сме провели.

Драматично, да. Приятелите ми се смееха, когато говорех такива неща, също като в старите приказки. Почти бях спряла. Но все още си бях аз и не казвах тези думи заради приятелите. Казвах ги заради себе си.

По-точно заради врага, когото щях да убия.

Асът се насочи към мен, избълва унищожителна огнена сила, опита се да ме уцели, докато се фокусирах над дроновете. Ухилих се, гмурнах се настрани и пронизах отломък космически боклук със светлинното копие. Това ми даде възможност да направя остър завой, да изместя къса така, че да блокира изстрелите. Грав капс поеха по-голямата част от джи форса, въпреки това усетих как силите ме теглят надолу, докато описвах дъгата, а огън от деструктори се заби в отломъка, като един изстрел проблесна съвсем близо до мен. Звездни ангели. Все още не бях намерила време да включа отново щита си.