Кристофер Райд - Последната императрица

— Боже мой! — възкликна сър Хоуп. — А сега имате наглостта да цитирате отдавна мъртви китайски генерали! Хората ми бяха клани в онези калища, господин Чен. От китайци!

— Ако бяхте изпълнили заповедите ми, това изобщо нямаше да се случи! — не му остана длъжен Рандъл.

— Не се подчинявам на вашите заповеди, сър!

— Сгреших — рече Рандъл, осъзнавайки, че се е изпуснал. — Заповедите на лорд Елгин . Но това не променя факта, че изрично ви беше казано да не напускате лагера. Ринчен от самото начало се е опитвал да ви устрои капан. Ако се бяхте вслушали, сто двайсет и трима от хората ви все още щяха да са живи, а други сто нямаше да ближат раните си.

Сър Хоуп грабна нова чаша и си наля още един коняк.

— Не мога да повярвам, че слушам това! — Той изгълта питието си и си сипа ново.

— Когато тръгнем срещу крепостта Уей, Втора дивизия ще води атаката — продължи Рандъл. — Така ще изкупи поражението си. Ще се оплеска в кал, но ще победи. — Рандъл се вгледа в гневните кафяви очи на сър Хоуп. — И вие ще убедите тези мъже, че са способни да го направят. Вие ще осигурите храбростта им, сър Хоуп.

С притъпени от коняка сетива и объркан от внезапната демонстрация на увереност от страна на Рандъл в способностите му на водач, сър Хоуп вече не можеше да сдържа любопитството си.

— Откъде идвате, господин Чен? — попита той и в гласа му се прокрадна съмнение.

— Не съм сигурен какво имате предвид.

— Вие знаете бъдещето, господин Чен. Вече го доказахте неведнъж. Как го правите? Откъде сте? Защо ни помагате срещу собствените си сънародници? Независимо от сините ви очи вие сте един от тях.

Лорд Елгин внимателно наблюдаваше изражението на китайския си съветник. Това беше въпрос, който самият той не бе събрал кураж да зададе.

Рандъл погледна сър Хоуп право в очите.

— Достатъчно е да знаете, че съм тук, за да ви помогна да спечелите гази война. Приемете нещата така — тялото ми може и да е на китаец, но виждам света през очите на западняк. — Рандъл се обърна към лорд Елгин. — И е абсолютно задължително да не забравяте уговорката ни. Ще ви помогна да спечелите тази война и да наложите Тиендзинския договор. След това ще продължим победоносно към Пекин. И както ви обещах, историята ще запомни само вашето командване заради умението и дързостта ви, сякаш никога не съм бил тук. Вашите армии ще разгромят Сенге Ринчен и Китай ще бъде открит пред вас като гола жена с разтворени крака. Но както се разбрахме, стените на Забранения град не бива да бъдат пробивани от хората ви . Императорът не бива да бъде свалян или пленяван. Искате да наложите договора от Тиендзин, нали? Чудесно. Но трябва да обещаете, че ще спазите уговорката ни, лорд Елгин. По-ясен от това не мога да бъда. Стените на Забранения град не бива да падат.

— Да, да, приятелю. — Лорд Елгин се усмихна и вдигна чашата си. — Стените на Забранения град няма да паднат. — Изражението му на политик изобщо не трепна. — Имате думата ми.

Калните равнини

1,5 км северно от крепостта Уей, Китай

21 август 1860 г.

05:23 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 171

Изгревът наближаваше и небето на изток беше алено. Бомбардировката на британската артилерия продължаваше непрекъснато вече почти два дни. Постоянните гърмежи на двайсет и трите гаубици отекваха през Таку и река Хай и всяко оръдие запращаше 12 фунтовите си гюлета или снаряди — сферични топки, пълни с барут, и с фитил, който се палеше ръчно — срещу укрепената твърдина. Снарядите улучваха целта си и експлодираха едва когато фитилът стигаше до барута. Канонадата направи невероятен спектакъл в нощта, когато огнените топки описваха дъги към крепостта в мрака като на забавен кадър, преди да се взривят със секваща дъха ярка светлина; звукът от детонациите се връщаше при артилеристите миг по-късно.

Оръдията бяха завлечени до огневите си позиции през дълбоката кал, тресавища и стотици ручеи, които се кръстосваха във всички посоки. Всяка гаубица се теглеше от шест коня на най-трудните участъци. Откъм океана шест канонера стреляха по високите стени на Уей, но целта на това беше повече психологическа, отколкото военна. Намерението на Рандъл беше да накара хората на Сенге Ринчен да си мислят, че са обкръжени. В действителност стените откъм морето бяха дебели над 13 метра и бе невъзможно да се пробият.

От височината на крепостните стени китайците отвръщаха на огъня с руските си оръжия, но въпреки по-високата си позиция снарядите и барутът им бяха по-некачествени и проектилите им не достигаха целите си.