Уитли Стрийбър - Сивите

— Кейтлин?

— Стори ми се, че Конър ме вика.

— Дай ми лед.

Тя отвори фризера, извади синята торбичка с лед и му я подаде.

Дан я взе и я притисна към главата си.

— Ох, така е по-добре. Малко.

Кейтлин слезе на долния етаж. Тази нощ щеше да спи на пода до сина си.

— Здравей — каза Конър.

— Още ли не си заспал? — Тя приседна на леглото. — Много е късно.

— Три и двайсет и осем. Почти се вписва в определението ти. Ако не го наречем „рано“.

— Конър, толкова съжалявам, че те блъснах… Но бях толкова уплашена! Никога не съм била по-ужасена.

— Искаш ли да ти издам една тайна, мамо?

— Разбира се.

— Ще се закълнеш ли, че няма да споменаваш за това, особено пред някой от Уорнърови?

— Честен кръст.

— И аз никога не съм бил по-уплашен. Знаеш ли какво усещане имах? Струваше ми се… че то ме наблюдава.

Кейтлин не каза нищо, не посмя да му разкрие собствените си чувства. Интелигентният и обстоен разговор горе, нахвърлянето върху Крис и неговите глупави идеи нямаха значение тук долу в тъмното с Конър. Тя осъзна една истина, която не можеше да отрече. Каквото и да се беше случило навън, то нямаше нищо общо с някакви шеги — а убийството беше дори още по-невероятно.

Истината беше, че случилото се беше неразривно свързано с нощта и неизвестното.

Тя взе Конър в прегръдките си и се помоли на Бог да й даде правото никога, никога да не го изпуска. Скоро дишането му стана спокойно и равномерно и тя също затвори очи. Синът й беше в безопасност до нея и Кейтлин заспа.

Това беше моментът, в който сенките изпълзяха в мрака изпод верандата, където се бяха скрили.

Луис Крю не се беше обаждал на Роб Лангфорд от месеци, но Лангфорд се изненада от обаждането в нощта, когато беше действало „блестящото момче“. Беше карал дълго от Планината и сега се движеше внимателно по Лост Ейнджъл Роуд през хълмовете Боулдър, търсеше адреса, който му беше дал Крю. Никога не се беше срещал със собственика на къщата доктор Питър Симпсън, но доста често беше чувал Крю да го споменава. В тяхната област достъпът до информация се спазваше толкова строго, че подобно разделение беше нормално. Всички знаеха причината за това. Всъщност, след като ти я съобщяха, информацията ставаше център на живота ти, едничкото нещо, което не можеш да забравиш.

В далечната 1954, дълго преди да се създаде програмата за емпатите, бе имало кратка и не особено удовлетворяваща среща между президента Айзенхауер и триада сиви в една военновъздушна база в Калифорния. Президентът излязъл потресен. Казал, че ако се разкрие съществуването им, извънземните ще унищожат цялата планета.

Тази необикновена заплаха беше изградила непроницаема стена от тайнственост и беше вдъхновила заплетен лабиринт от поверителна информация. За съществуването на сивите знаеха съвсем малко хора.

Боб и Адам така и не отговаряха по смислен начин на въпросите, свързани с тази заплаха, което я правеше да изглежда още по-сериозна.

Роб откри къщата — бе разположена доста встрани от пътя — и зави по алеята за паркиране. Според разпоредбите беше с цивилни дрехи. Дори регистрационният номер на колата, която караше, принадлежеше на цивилно лице. Носеше фалшиви документи освен истинските си. Фалшивите бяха осигурени от военновъздушната част за специални разследвания и със сигурност щяха да издържат на полицейска проверка, ако случайно го спряха за каране с превишена скорост например.

Къщата на Симпсън не светеше, но вратата се отвори още преди да е позвънил. Очерта се високата фигура на господин Крю. Изглеждаше по-стар, бялата му коса като че ли беше станала още по-бяла.

Докато Роб влизаше в покритото с плочки фоайе, иззад Луис Крю се появи нисък мъж.

— Роб, това е доктор Пит.

— За мен е чест да се запозная с човек, превърнал се в легенда.

Симпсън се засмя.

— Бих искал да се запознаем при по-приятни обстоятелства. Заповядайте.

Минаха по дълъг коридор и влязоха в стая, пълна с книги. Учудващо, но доктор Симпсън четеше много поезия. Отключи малък кабинет. Роб видя счупен непознат апарат и се поинтересува какво представлява.

— Средство за квантова комуникация — обясни доктор Симпсън. — Предаваше сигнали между свързани частици 5 5 Квантова свързаност или квантова нелокалност — способността на две елементарни частици, които са свързани при пораждането си, да си взаимодействат със скорост, по-голяма от тази на светлината. — Б.пр. и можеше да изпраща мигновено съобщения през цялата вселена. Но вече не.