Клиффорд Саймак - Проектът

Тя се движеше бавно, като се надяваше, че това издава в известен смисъл достойнство, макар че се съмняваше в това. По-вероятно беше кардиналът да го припише на факта, че жената трепери като лист от страх. Ала Джил не трепереше. Този робот-кардинал в някакъв неизвестен свят в края на Галактиката, означаваше твърде малко за нея. Кардиналът седеше безмълвно, очакваше я, вероятно се опитваше да прецени що за човек е, докато тя прекосяваше стаята. Джил стигна на около три крачки от него и спря. След като коленичи, кардиналът протегна ръка. Ето го пръстенът, помисли си Джил. Целуна го. Той отдръпна ръката си и й направи знак да се изправи. Тя го стори.

— Госпожице Робъртс — изрече кардиналът с нисък, плътен глас.

— Ваше Преосвещенство — кимна тя.

— Седнете, моля.

Видя креслото, приготвено за нея, край единия ъгъл на писалището.

— Благодаря ви — измърмори Джил и седна.

За момент в потъналата в мрак стая се възцари тишина, после кардиналът заговори:

— Предполагам, че добрите маниери изискват да изразя надеждата си, че сте пътували добре. Ала след като зная какъв е корабът, сигурен съм, че това е невъзможно. Затова се надявам, че пътуването ви не е било прекалено лошо.

— Не беше прекалено лошо, Ваше Преосвещенство. Капитанът е добър човек. Той правеше каквото беше по силите му.

Кардиналът протегна ръка към писалището и вдигна няколко сгънати листа хартия, които лежаха върху него. Хартията изшумоля.

— Госпожице Робъртс — продължи кардиналът, — вие сте упорита личност. Вече сме получили няколко писма от вас.

— Да, Ваше Преосвещенство, но не ми отговорихте.

— Мълчанието ни — каза кардиналът, — беше преднамерено. Ние отговаряме на малко писма. И особено избягваме да го правим на такива като вашите.

— Което означава, както мога да си представя, че моето присъствие тук е нежелано.

Ето, помисли си тя, сбърках! Забравих да го нарека „Ваша Светлост“.

Изглежда, че дори и да беше забелязал пропуска, кардиналът нямаше нищо против него.

— Не зная — отвърна той, — как мога да ви обясня нашата политика, без да ви се сторя груб.

— Тогава Ваше Преосвещенство — каза Джил, — моля ви, бъдете груб. Защото аз искам да узная.

— Не желаем — започна кардиналът, — никаква реклама. Не желаем нашето съществуване и нашата работа да бъдат излагани пред очите на публика.

— Можехте да ме осведомите за това, преди да бях потегляла към вас, Ваше Преосвещенство. Можехте да ми пишете, за да ме разубедите. Щях да се вслушам в мотивите ви. Дори можех да приема и може би щях да разбера положението, в което се намирате. Ала вие, разбира се, се надявахте, че след като сте ме оставили без отговор, сте ме обезкуражили в достатъчна степен.

— Надявахме се, че ще стане така, госпожице Робъртс.

— Вашият психологически подход, Ваше Преосвещенство, се оказа неефикасен. Ако бяхте изложили открито своята политика, щяхте да постигнете по-добър резултат.

Кардиналът въздъхна.

— Да смятам ли онова, което чувам, за предизвикателство?

— Не съм убедена — отвърна Джил. — Обикновено не предизвиквам властите. Никога не си го поставям като цел. Но ми се струва, че заслужавам повече. Бях откровена в писмата си до вас. Казах ви какво възнамерявам да правя, какво се надявам да постигна. Помолих за съдействие от ваша страна. Бихте могли, Ваше Преосвещенство, да ме удостоите с внимание и да ме предупредите да не идвам.

— Признавам, можехме да сторим това — заяви кардиналът. — Щеше да бъде по-честно спрямо вас и израз на любезност от наша страна. Ала помислихме, че подобен наш ход би насочил още повече вниманието към работата, която извършваме тук. Отказ на вашата молба щеше да представи нещата така, сякаш ние работим подмолно. Щеше да ни накара да изглеждаме по-важни, може би по-сензационни, отколкото сме. Работим, стараейки са да не привличаме ничие внимание и желаем да продължаваме в този дух. През последните десет столетия сме се трудили и през това време сме решили известна част от задачите, които сме начертали пред себе си, ала не дотам, докъдето сме се надявали. Може да са ни необходими хилядолетия, за да постигнем целта си. И за да го сторим, трябва да ни бъде позволено да работим без чуждо вмешателство. Не желаем цялата Галактика да се пресели при нас.

— Ваше Преосвещенство, всяка година при вас идват хиляди поклонници.

— Това е вярно, но те са просто шепа същества в сравнение с онези, които ще пристигнат, или ще се опитат да го сторят, ако журналист с вашата компетентност и репутация пише за нас. Поклонниците идват от много планети, повечето от тях са членове на неизвестни религиозни общества, които са дочули нещичко за нас. Но тъй като тези общества са малко познати и са разпръснати на множество планети, малцина от една и съща планета долитат при нас, ефектът не е така внушителен и представите се размиват. Ние не се стремим да спечелим никого за своята вяра, не се опитваме да предадем нашето послание към Вселената, тъй като засега аз се съмнявам, че посланието ни е налице. Някой ден, в някой век, ние ще има какво да кажем на света, но сега не сме готови. Ала не можем да затворим вратите си пред онези, които ни потърсят, водени от вярата си. Честта ни налага да направим каквото можем за тях и трябва да призная, че посрещаме радушно помощта, която оказват на делото ни, тъй като ние не разполагаме с друга финансова подкрепа…